Под патронажа на д-р Дариткова в НС се проведе кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век - тенденции и предизвикателства”
„Положителните промени на здравно-демографските показатели, както и намаляването на рисковите фактори, на заболeваемостта и смъртността, могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции. Това заяви депутатът от ГЕРБ и председател на здравната комисия д-р Даниела Дариткова на провелата се в НС кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“. На форума тя подчерта важността на социалните и здравни инвестиции за подобряване на общественото здраве, както и огромната значимост на превенцията и профилактиката на заболяванията.
В събитието участваха Кирил Ананиев, министър на здравеопазването, доц. д-р Христо Хинков – директор на НЦОЗА, проф. д-р Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България, доц. д-р Михаил Околийски – експерт по обществено здраве към офиса на СЗО в България, депутати, представители на отговорните държавни институции, Регионалните здравни инспекции, съсловните организации в сферата на здравеопазването, професионални и пациентски организации, водещи български медицински специалисти и експерти.
Здравният министър Кирил Ананиев заяви, че приоритет на Национална здравна стратегия 2020 е създаване на условия за здраве на всички през целия живот и изграждане на ефективна и справедлива здравна система. Министерството декларира готовност и да работи за развитието на човешкия ресурс в системата, както и за доброто обучение и квалификация на медицинските кадри.
Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора.
Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности. Според директора на НЦОЗА доц. Христо Хинков цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.
Мнението му бе подкрепено и от доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас. Той посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве.
На форума бе представена и дейността на НЦЗПБ в контрола на инфекциите за опазване на общественото здраве. Директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев каза, че е преодолян спадът в имунизационния обхват на децата от 2015 година. Той припомни за случаите на безпрецедентно разпространение на морбили през последните две години в страните от Европейския съюз, като посочи, че България е единствената, която успя да ликвидира вносното огнище на болестта.
Данните на НЦОЗА показват, че има непрекъснато намаляване на средствата за национални програми в областта на общественото здраве през годините. Причините са недостатъчното финансиране или липсата на такова, както и твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината. Според доц. Христо Хинков това не води до ефективно изразходване дори на недостатъчните средства, които се обезпечават. Често дейностите се определят от експерти на средно управленско ниво без предварително широко обсъждане. Също така изпълнението на програмите няма системен и устойчив характер.
Друг съществен проблем за здравната система, който посочи доц. Хинков, е свързан с кадрите в Националните центрове, работещи в областта на общественото здраве. Той настоя за изключително спешни мерки за увеличаване на финансирането, което може да доведе като начало до задържане на квалифицирания персонал, а в по-дългосрочна перспектива и до наемането на млади високообразовани специалисти. Според него, ако се запази сегашното положение, през следващите 5-10 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира и да изпълнява в пълен обхват своите дейности.
„Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население“, заяви доц. Хинков.
