Д-р Даниела Дариткова: Обсъжда се възможността за скринингова ехография в детска възраст за ранно откриване на бъбречни заболявания
Депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, заместник- председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание в предаването “Метроном” на радио “Фокус” – Смолян.
“Фокус”: Д-р Дариткова, от понеделник започнаха бъбречни изследвания на учениците от 5 смолянски училища, които се провеждат от 4-членен екип от Клиниката по детска нефрология към Университетската болница в София. Пет дни след началото на кампанията, има ли вече данни за заболеваемостта у подрастващите смолянчани?
Д-р Даниела Дариткова: Те успяха да свършат много работа за една седмица, като са прегледани повече от 500 деца. Искам да се извиня и на децата, които не успяха да бъдат прегледани, въпреки че имаха желание, защото интересът беше голям. Искам и да благодаря на всички, които съдействаха за реализацията на тази инициатива – болницата и ръководствата на училищата. Благодарение на перфектната организация, която създадоха, имаше възможност да се прегледат толкова много деца. На този етап са установени някои отклонения. Имаме само едно тежко болно дете, което беше известно и досега. Точните резултати ще бъдат известни, след като се обработят данните. Искам да уверя всички деца, които са участвали в изследванията и техните родители, че ще получат резултатите дори те да са положителни, а те бяха в по-голямата си част такива, защото общото впечатление на специалистите е, че наистина проблемите, които са установили тук, в сравнение с другите региони, в които досега са правили тези изследвания, са далеч по-малко. За себе си, аз направих като извод, че в рамките на тази създадена организация на училищно здравеопазване, когато медицинските специалисти и училищните власти си изпълняват съвестно задълженията, наистина се постигат добри резултати и системата не е толкова лоша, когато всеки си гледа работата.
“Фокус”: На какво според вас се дължат по-добрите резултати – по-добра профилактика, от страна на смолянските лекари и семейства или по-здравословния начин на живот?
Д-р Даниела Дариткова: Обобщенията ще са възможни, след като се завърши цялостното изследване, защото в него са заложени причините, които могат да доведат до увеличение на бъбречната заболеваемост и причините, които като провокиращи фактори на средата, могат да се отразят. Аз смятам, че наистина децата тук са добре обхванати от своите общопрактикуващи лекари. Още повече, че в Смолян се запази тенденцията педиатрите да обслужват децата в ранна възраст и това гарантира наистина едно системно и добро наблюдение. По-важното от това скринингово изследване е да се направят бъдещи изводи за такива профилактични програми. Ще се обсъди възможността за включване на скринингова ехография в детска възраст като възможност за ранно откриване на такива бъбречни заболявания. Разбира се, едно такова предложение трябва да има и съответната финансова обосновка в бъдеще. Така, че едно такова изследване ще бъде полезно и на децата на Смолян и да децата на цяла България и на бъдещото развитие на системата на здравеопазване, защото данните могат да служат в много посоки.
“Фокус”: Д-р Дариткова, имахме много интересен здравен казус в нашата област. През седмицата американски стоматолози, безплатно лекуваха зъбите на жителите на девинското село Селча. След разгласяването на факта от медиите обаче, Зъболекарския съюз остро реагира на това, че чужди специалисти без необходимите разрешителни и лицензи осъществяват подобна медицинска дейност и то в училищен стол. Последва незабавна проверка от структурите на Министерството на здравеопазването, които излязоха със становище, че става дума за нерегламентирана медицинска дейност. Как могат да се регламентират в бъдеще подобни инициативи, било то на фондации, на местни администрации или централни?
Д-р Даниела Дариткова: Аз съм убедена в добрите намерения на всички страни. Убедена съм от доброто намерение на кмета на селото, който наистина е искал да осигури стоматологична помощ на хората в своето село. Там има незаета практика от години и той е намерил това решение за себе си. Убедена съм в добрите намерения на стоматологичния съюз, който иска услугите, които се предлагат на българското население да бъдат гарантирани, като се спазват съответните изисквания на здравното законодателство. Мисля, че с повдигането на въпроса ще се намерят добри и позитивни практики, защото достъпът на определени групи от населението до стоматологична помощ е затруднено. Сигурна съм, че фондацията, която е поела тези стоматологични услуги и работи с тези американски стоматолози би могла да предложи и на Българския стоматологичен съюз сътрудничество, за да може български стоматолози в рамките все пак на някакво финансиране, защото дори трудът на лекаря да е безплатен консумативите и материалите все пак някой трябва да ги плати. Ако се предложи такова сътрудничество, смятам че и от Българския стоматологичен съюз ще има благородни лекари, които да помогнат разбира се, с определено финансова съучастие. Мисля, че дебат в случая ще бъде полезен, защото ще се намерят практични решения за това как може наистина да осигурим по-голяма достъпност на стоматологичните услуги все пак в рамките на някаква финансова удовлетвореност на всички страни.
“Фокус”: Това откри и един съществен проблем за малките населени места не само в Родопите, но е в страната като цяло. Оказва се, че в почти нито едно смолянско село няма стоматолог и практически жителите са затруднени да получават стоматологични услуги, имайки предвид, че трябва да пътуват до съседните градове, като това е обвързано с разходи. Ако вие по някакъв начин осигурявате медицински услуги, то при стоматолозите не е толкова лесно – не можем да накараме един стоматолог да отиде на село, нали?
Д-р Даниела Дариткова: Стоматологът може да отиде на село, но на него му трябва цялото оборудване и апаратура, като те се пренасят трудно. Затова смятам, че трябва добре да се обмисли по какъв начин можем да осигурим това население с възможности за транспортиране. На този етап, не виждам особен смисъл да се инвестира в оборудване на стоматологични кабинети във всяко едно малко населено място, когато там става въпрос за малък брой пациенти. Трябва да се мисли за оптимални възможни решения, които са финансово и икономически издържани и отговарят на цялата медицинска и стоматологична логика. Мисля, че откривайки дебата по този казус, ние може би ще стигнем до такива практични решения.
“Фокус”: През седмицата се лансира едно добро предложение. Обмисля се промяна на Наредба № 40 на МЗ, за да може общопрактикуващите лекари в труднодостъпни общини да дежурят при по-леки условия. До какво ще доведе това?
Д-р Даниела Дариткова: Да, наистина на сайта на МЗ е качен вариант за промяна на Наредба № 40, като тя касае достъпът на пациентите до 24-часово обслужване. Искам да подчертая, че след 10 г. непрекъснато разположение на общопрактикуващите лекари, през тази година благодарение на МЗ се даде възможност практиките да сключват договори с кабинети за неотложна помощ, които да поемат в часовете от 8 до 8 вечер и в почивните дни пациентите, които се нуждаят от медицинска помощ. Само, че така бяха организирани тези кабинети, че нямаше възможност за лекарските практики в малките населени места да се групират по между си и задължително трябваше да има такъв разкрит кабинет. Сега смятам, че тази несправедливост се решава, защото лекарите в тези практики сами и отговорно осъществяват тази дейност и те трябва да имат същите права. Още повече, знаем, че трудно се намират лекари за тези практики. Сега те ще имат възможност да се групират помежду си, като си разменят дежурства в тези часове и почивни дни и в същото време да получават финансиране за тези дежурства. Това гарантира обслужването на населението и гарантира почивката на лекарите и възможностите да се обучават и да използват рационално свободното си време. Искам да призова всички кметове на общини и представители на Сдружението на общините да погледнат добре предложените в списъка общински населени места и ако имат нови предложения, МЗ е отворено до окончателното формиране на текстовете за добавяне на малки общини или населени места, които евентуално са допуснати в този първоначален списък.