Г-н Уручев, милата седмица ЕК представи проектодиректива за заравяне на ядрените отпадъци. Какви точно са идеите на Комисията?
Проектодирективата се отнася най-общо за радиоактивните отпадъци. Но ниско радиоактивните не са чак толкова голям проблем. Всъщност, най-голям проблем представляват високо радиоактивните отпадъци. Те идват не само от ядрените реактори, има и в медицината, има източници, които са с много висока радиоактивност, в изследователските реактори също. Но, естествено, най-голямото количество идва от ядрените реактори, като отработеното ядрено гориво представлява най-големия дял от тях.
Това ни касае най-много нас, нали?
Не само нас. Всички страни това ги касае най-много. Това е въпросът, заради който се прави опит да има такава директива. Това не е първият опит. 2002 г. е правен опит да се направи директива за радиоактивните отпадъци, но тя не е била приета.
Какви са били причините да бъде отхвърлена?
Причините са много. Опит да се забрани преработката на отработено ядрено гориво. Опит да се наложи едно единствено решение. Няма как да стане това. Преработването на отработено ядрено гориво е световна индустрия. Ако всичкото ядрено гориво се преработва, извлекат се от него съставките, които трябва – такива, които могат да служат за гориво за ядрените реактори, с едни нови технологии, т.нар. четвърто поколение реактори, може въобще да се затвори цикълът. Не е необходимо голяма добавка на свеж уран. Това е световна индустрия и тя няма как да се спре. Ние може и да я затворим, но тя ще остане в Русия, Япония, САЩ. Китай ще започне да произвежда, в Индия също имат някакви заводи. Ще се разпространи в Южна Америка. Безсмислено е ние в Европа да се затваряме, при условие, че това ще се развива. Това е била генералната причина директивата да не бъде приета, защото в Европа преработване на ядрено гориво се прави във Франция, Англия, Белгия и Холандия.
Едно от предложенията на ЕК е да се забрани изнасянето на отработено ядрено гориво извън ЕС? Какъв е смисълът?
Сложно е, причините са няколко. Това е по-скоро въпрос на нарастващата отговорност в Европа. В Европа действат определени стандарти на безопасност, които се смята, че са най-високите в света. Доколкото съм в този бранш от много години, мога да го потвърдя. Т.е. всички дейности, които се извършват в ядрената промишленост наистина в Европа се извършват по-най-безопасния начин. Всяка дейност е контролирана, създадени са и съответните законови рамки, процедури, институции.
В Русия тази част на ядрената промишленост винаги е била затворена, винаги е била свързана с военното производство, с подаване на делящ се материал за бомбите и т.н. Тя никога не била открита, никой не знае какви стандарти действат там, на какво ниво се движат нещата. Сега големият спор ще бъде имаме ли ние право да кажем, че в третите страни – Русия, Китай, Корея, има по-нисък стандарт на безопасност. Дефинитивно да го кажем. И затова няма да изнасяме там, защото при тях нивото на безопасност е по-ниско, в резултат, на което се увеличава рискът за човечеството.
Не са ли длъжни, поне на теория, да допускат експертите на МААЕ и да спазват нейните стандарти?
Да, така е. Напълно. Стига да я имаше тази прозрачност. Не бих казал, че ядрената енергетика е нещо открито. Тя е сложна материя и кръгът от хора, които разбират за какво точно става въпрос, е много малък. Затова е много трудно да направиш нещата разбираеми за по-широката общественост.
Логиката на непросветения в случая би била да попита защо да не си пращаме ядрените отпадъци в Сибир, а е по-добре да си ги държим при нас.
Има такива гласове, които казват, че в света има места, на които никога няма и не може да се живее и те могат да бъдат използвани за тази цел. Ще видим как ще протекат дебатите с тази директива. Не смятам, че това е най-основното – дали да се забрани износът. Идеята да се забрани окончателното съхранение в трети страни. Няма как да се забрани износът за преработка – това означава да повторим случилото се през 2002 г. Просто няма как. Не може да се затвори цял бранш в ядрената промишленост.
Защо екологичните организации скочиха срещу проектодирективата, обявявайки я за “опасна и антидемократична”? Какво не харесват в метода на дълбоко заравяне на ядрените отпадъци?
Това не е проблем въобще. В момента Комисията казва така: на базата на може би 20 години проучвания по въпроса как да се съхраняват най-вече високо радиоактивните отпадъци най-подходящо е това да става дълбоко под земята в устойчиви биологични структури с подходящ химически състав, за да има съвместимост, тъй като погребването е в някакъв вид контейнери. Другият начин за съхраняване е повърхностно, но това означава да имаш обект на земята, който да е организиран със съответните процедури за наблюдение, за контрол.
Нашето хранилище до Нови Хан не е ли такова?
Не е точно такова, а и то е за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Ние, всъщност, за високо радиоактивни нямаме.
Защо повърхностното съхраняване не е удачно за високо радиоактивни отпадъци?
Една от най-големите опасности са терористичните актове.
Не са ли опасни и евентуални природни катаклизми?
Природният катаклизъм е по-малко опасен. Контейнерите могат да се разположат на такова разстояние един от друг, че какъвто и природен катаклизъм да има, да не се ударят, да не се разрушат. Това технически е по-решим проблем. Докато с терористичната заплаха не е така. Затова казвам, че при повърхностното хранилище трябва да се води ядрен обект с всички следващи от това забрани, включително и на полетите над него. В крайна сметка това ще излезе много по-скъпо, докато ако е някъде погребано по-земята, поне засега се смята – при съвместимост на материалите и т.н. – че това е настина най-безопасно.
Абсолютно никакви рискове ли не крие този тип съхранение?
И то си има своите рискове. Например, в Германия има едно такова хранилище. Периодично се прави проверка на състоянието и са открили, че там са попаднали агресивни води, в резултат, на което е започнал силен процес на разяждане на обвивките, в които се съхраняват отпадъците. Сега се предприемат мерки всичко това да се извади, да се преопакова и да се погребва наново. Т.е. съществуват си рисковете. Все още и проучванията, технологиите и изследванията не са дошли до нивото да кажат това решение е най-доброто, работещото, всички да го следват.
Какво е положението в различните държави?
Ядрените държави са на различен етап на разрешаването на този проблем. Най-напреднали са в Швеция и Франция. Швеция има много подходяща подземна структура, но там ще стигнат до окончателно погребване на високо радиоактивни отпадъци според мен след 2020 г. Това показва, че проблемът с радиоактивните отпадъци не е нещо, което трябва да се реши сега, на минутата. Количеството на ядрените отпадъци в сравнение с всички останали токсични е сигурно милион пъти по-малко като обем. И е много по-лесно на него да му се намери решение, отколкото на другите токсични отпадъци. Аз приветствам едно в цялата директива – трябва да има общи правила. Общите правила дават сигурност. Една обединена Европа, в която народите вече пътуват свободно, ще могат да работят и да живеят в други държави, тези общи правила дават еднаква сигурност на всички европейски държави – има ядрени, има и неядрени. 14 страни-членки имат ядрени реактори, останалите 13 нямат. Хубавото е, че тези общи правила се приемат и от неядрените държави, които могат в тези правила да вкарат много по-стриктни изисквания.
Ако тази директива влезе в сила, всяка страна-членка ще има 4 години, за да представи на ЕК план за това какво смята да прави с ядрените си отпадъци. Какъв вариант смятате, че би бил най-удачен за нас, след като нямаме хранилище за високо радиоактивни отпадъци?
От българска гледна точка, най-изгодното за нас е отработеното гориво, което имаме, да бъде преработено някъде, да бъдат извлечени от него всички съставки, които представляват гориво за други реактори, което сваля стойността на преработката, която е доста скъп процес, и да получим обратно онази радиоактивна част, която е останала, но вече да бъде опакована във вида, в който ще трябва да бъде погребана. В момента за една от най-добрите технологии се смята остъкляването на отпадъците, тъй като стъклото е устойчиво, може да стои хиляди години – даже и в агресивна среда, без да започне разрушаване. Това като че ли е най-доброто решение.
Има ли друга възможност?
Да, тя е отпадъците да си останат там, където е била въпросната преработка, тъй като няма начин тези заводи да не разкрият такова хранилище. На тях им трябва да го имат. Има отпадък, който повече не може да се преработва. Има такава възможност – да си платим някъде другаде да останат тези отпадъци. Но това зависи от законодателството на съответните страни. Например, знам, че в Русия няма да има такава законова възможност да остават радиоактивни отпадъци от трети страни за вечно съхранение. И това е нормално, защото собственият народ няма да го приеме. Хората ще попитат защо държавата им се превръща в ядрено гробище на света. Това е на ниво емоционалност, не е на техническо или икономическо, но няма начин. Мнението, вижданията, усещанията на хората се оказват някой път много по-важни. Сигурно ще има страни, които ще искат да направят от това бизнес. Нормално е. Но тук изпадаме в другата плоскост. Не е редно, не е отговорно, не е морално да превръщат някаква територия в ядрено гробище. Заради това най-вероятно ще се приеме в ЕС ядрени отпадъци да не се дават на трети страни за окончателно погребване. Много са малко аргументите против ядрените отпадъци да си остават на територията на ЕС.
Проектодирективата позволява и две или повече страни-членки да се обединят и да ползват едно общо хранилище. Какво мислите за тази идея?
Според мен това е много добра възможност. Това е абсолютно логично. Обемът на тези радиоактивни отпадъци не е толкова голям и не си струва във всяка държава, която има няколко реактора, да прави такова хранилище за дългосрочно съхраняване или окончателно погребване. Това предполага огромен обем проучвания, огромна организация, десетки години. По-добре е да се обединят държавите, да се намери подходящото място и естествено, населението, където това се прави, трябва да го приеме. Едно такова обединение няма да е толкова лесно по простата причина, че ядрените отпадъци в очите на хората са нещо много опасно, нещо, което е неконтролируемо, невидимата радиация създава навсякъде опасност и ти не знаеш какво се случва. В резултат винаги ще има негативно отношение по този въпрос. Тук ще трябва много да се поработи от гледна точка на това да се покаже пред населението, че тези технологии за съхранение наистина са безопасни.
В крайна сметка ние нямаме избор, докато съществува ядрена промишленост, ще има ядрени отпадъци, които трябва да се съхраняват някъде.
Да, така е. Всяка държава, която развива ядрена енергетика, ще има ядрени отпадъци. И щом сме приели да имаме ядрена енергетика, ще трябва да приемем и това и да му намерим решението. Но не е толкова страшен като проблем, нито нещо, което трябва да се реши на минутата. Трябва да се намерят най-добрите решения. Трябва да има натрупан опит от 10-20-30-50 години, да има наблюдения как се държат различни материали, когато са дълбоко погребани. Чак тогава да се стига до крайно решение.
А какво правим междувременно?
Спасението е в т.нар. временно съхранение. Това са тези повърхностни хранилища, които ги има в много централи. В “Козлодуй” в момента се строи такова, а в проекта за “Белене” се предвижда. Когато се строи нова атомна централа с период на работа 60 години, няма начин да не се предвижда и тази част. Смятат, че поне тук технологиите са достатъчно добре разработени, за да може да го има това повърхностно съхранение. Най-често то е на територията на самата ядрена площадка, т.е. то си влиза във всички ограничения, всички системи за безопасност.
Кога ще стигне до обсъждане в Европейския парламент проектодирективата?
Догодина. Тя се изпраща на ЕП и на Европейския съвет по едно и също време. Европейският съвет работи с националните правителства, с които ще трябва да обсъди предложението. Европейският парламент има право да направи в тази директива своите изменения – според мен ще има доста, защото интересът към темата е много голям.
Логично е “Зелените” да бъдат много активни.
Точно “Зелените” трябва да са най-заинтересовани от решение на този въпрос. Винаги има крайни позиции, защото има радикално мислещи “Зелени”, но има и разумно мислещи сред тях. Като казвам “Зелени”, го казвам с най-хубавото чувство. Трябва да има такива организации, които да ни показват алтернативата. Като всеки човек и аз имам право на избор, не да ми налагат. Това отношение разумните предложения на “Зелените” със сигурност ще бъдат приети. В крайна сметка те ще предложат неща, които да водят до затваряне на ядрената енергетика въобще. Но това няма как да бъде прието по простата причина, че ние имаме нужда от нея поне за близките 50-100 години, докато се премине към нов начин на функциониране на енергетиката, за да използваме това, което природата ни дава безплатно. Технологиите вървят в тази посока. В един момент ще можем да използваме слънцето, ще можем да използваме собствената си топлина, за да ни е достатъчно комфортно вкъщи и да не разходваме така безобразно ресурсите на планетата. “Зелените” помагат в този процес, но ще трябва да приемат и разни дадености, които не могат да бъдат преодолени. Доброто на Европейския парламент е, че там нещата се решават само с консенсус, а той няма как да бъде постигнат, ако няма разумни отстъпки от всички страни. Ще намерим благодатната среда.
