Даниела Дариткова: Въвеждането на лимити за лечебните заведения ще сложи ред в системата на здравеопазването
Народният представител от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, член на комисията по здравеопазване в Народното събрание в интервю за радио „Фокус” –Смолян.
„Фокус”: Д-р Дариткова от 1 юни в здравните заведения се въвеждат лимити. Крият ли те риск за болниците и оправдано ли е тяхното въвеждане?
д-р Даниела Дариткова: Темата за лимитите, която се постави отново на дневен ред предизвика доста страсти макар, че тя не е нова. Още с приемането на бюджета на НЗОК стана ясно, че при ограниченият финансов ресурс, с който разполагаме в условията на финансова криза трябва да има някакви финансови параметри, защото не може средствата да се харчат до безкрайност. Тези лимити са въведени на всички нива в медицинското обслужване и се знае, колко може да се използва от тези средства от страна на общопрактикуващите лекари и специалистите, защото има възможности за статистическо изчисляване на параметрите. За болничната помощ също бяха въведени т.нар. делегирани бюджети, които в началото предизвикаха протести, след разпределението им и се стигна до едно решение на касата, което за съжаление в известно противоречие със Закона за бюджета на касата, че медицинската дейност, която надхвърля тези предварително определени бюджети ще бъде проверена и тогава ще бъде заплатена. В резултат на това се изхарчи голям процент от бюджета на НЗОК предвиден за цялата година за болнична помощ и в оставащото време от годината, оставащите средства трябва да бъдат разпределени по месеци, за да може това да гарантира обслужването на населението и да не се стига до един момент, в който в края на годината средствата да свършат дори и да се актуализира бюджета на касата, което ще бъде факт и дори да се използва оперативния резерв на касата ние имаме притеснения, че тези пари няма да стигнат. Това ще доведе до намаляването на цените на клиничните пътеки и други непопулярни мерки и за това смятам, че в този момент ние трябва да обединим усилията си с БЛС и лекарите наистина да разберат, че трябва да се затегнат показаният за хоспитализация и в болниците да попадат хората, които наистина се нуждаят от болнично лечение, а да не се създават драми и притеснения сред населението, че в един момент ако свършат парите 101-вият пациент няма да може да попадне в болница, защото този процес ще бъде добре контролиран и направляван. Ако има нужди от такива хоспитализации, пациентите ще бъдат насочвани в тези здравни заведения, които разполагат с възможности за лечение и ще се стигне до едно изпълнение на бюджета на НЗОК, което ще гарантира обслужването на населението.
„Фокус”: Д-р Дариткова, здравеопазването също получи намаление на средствата с 20%. До какво ще доведе това?
д-р Даниела Дариткова: В Комисията по здравеопазване не само колегите, които подкрепят ГЕРБ, но и опозицията отчете, че реалното орязване на бюджета на здравеопазването е 22.7%, което ще доведе до затруднение в изпълнението на отделните медицински дейности. По-голямото ни притеснение за нас обаче идва от представителите на отделните специализирани диспансери за това, че диспансерите, които са на подчинение към общините също подлежат на орязване на бюджетите. Знаем, че те се финансират със средства от държавния бюджет, които се предоставят на общините. Ние смятаме, че в рамките на бюджета на МЗ се е получила известна несправедливост, като Диспансерите за психиатрични заболявания, Държавните психиатрични и спешната помощ нямат орязване на бюджета, защото знаем, че техният единствен източник на средства е МЗ. Но общинските психодиспансери са в прерогативите на общините, а от там общините са защитили своите дейности, като здравеопазване и социални услуги да не бъдат орязани, но не са помислили за общинските диспансери. Там сега се получава сериозен проблем и към нас се обърна председателят на Българската психиатрична асоциация д-р Матева, която ни каза, че това ще попречи на диспансерите да лекуват своите пациенти, защото нямат никакви други източници на средства. Другите подобни здравни заведения като онкодиспансери са на централна доставка на лекарства, имат договори с НЗОК, същото се отнася и за кожно-венерическите и ТУБ диспансери, които получават средства и от Глобалния фонд. Нашето най-голямо притеснение е за психиатрични заведения и аз най-отговорно заявявам, че сме предприели стъпки с колеги от ГЕРБ да направим така, че бюджетът на психичните диспансери да не бъде орязан. Правили сме срещи и в Министерството на финансите, така че между първо и второ четене имаме съгласие да намерим начин за преразпределение на средствата, за да гарантираме това изключително важно звено в здравеопазването. Ние трябва да имаме изключително отношение към психичните заболявания и към тези пациентите, които за съжаление през годините нарастват.
„Фокус”: Това се отнася и за двата диспансера в Смолян?
д-р Даниела Дариткова: Да, защото те също са в рамките на орязаните бюджети на общините, които са приели, че и общинските здравни заведения могат да понесат, заедно с всички други звена на общините тежестта на кризата.
„Фокус”: Как стои въпроса с икономиите на средства за болниците от доставката на лекарства?
д-р Даниела Дариткова: Аз смятам, че изпълнителната власт в лицето на МЗ ще свърши своята работа в това отношение и ще направи преразглеждане на всички договори в лечебните заведения, които обаче са с 50% държавно участие, защото в останалите общински заведения собственика трябва да направи тези проверки, т.е. общините. Смятам, че това е изключително важно, защото виждаме, че в условията на криза едни болници стоят добре, дори и да имат известни задължения, както и смолянската болница, но други лечебни заведения са в много тежко положение. Тези болници са общоизвестни. Става въпрос за пловдивската „Св. Георги”, Бургаската болница и др., които през годините са управлявани много лошо и не им е било обръщано никакво внимание. Сега само за няколко месеца проблема с натрупаните дългове не може да бъде решен. Аз смятам, че ние сме показали воля за категорично изключване на възможностите за течове на средства и това отношение ще бъдем последователни и непреклонни. Мисля, че това ще доведе до резултат, но за съжаление не веднага, а във времето.
„Фокус”: Предстои да се отделят 220 млн.лв. от бюджета за здравните заведения. Ще помогнат ли те за преодоляване на кризата?
д-р Даниела Дариткова: Това са допълнителни средства, които ще бъдат за актуализация на НЗОК. Тези средства ще отидат за покриване на разликата в плащанията за болниците. Реформата за болниците обаче не се е случила докрай. В момента разглеждаме закона за здравните заведения, който ще доведе до една важна стъпка в реформата, защото той ще даде възможност, чрез определянето на областните здравни карти и създаването на актуална национална здравна карта да се види кои лечебни заведения остават да функционират и кои ще имат договори с касата и ще употребяват обществения ресурс. Това ще даде възможност за една по-точна преценка на това за какво ще стигне този обществен ресурс, защото виждаме, че със спада на приходите този обществен ресурс става все по-ограничен и ние трябва точно да прецизираме за какво може да стигне той, за да може по-нататък да усъвършенстваме здравно-осигурителният модел, т.е. след остойностяване да се види какъв здравен пакет може да се получи с тези средства и от там нататък вече да търсим други източници за финансиране на здравеопазването на населението.
„Фокус”: До колкото знаем в новия закон ще има и нови правила за ТЕЛК-комисиите?
д-р Даниела Дариткова: В преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения се опитахме да решим един проблем, за който ни сигнализираха много от експертните лекарски комисии. Проблемът е, че лекарите, които са направили експертиза и тя се е оказала с различни проценти на увреждане, от заключението, което прави НЕЛК ,разликата в стойностите се заплащаше от лекарите, установили първоначалната експертиза. Има две предложения за промяна в тези текстове, които произтичат от групата на ГЕРБ и Коалиция за България, МЗ също подкрепи тези текстове, но Министерството на труда и социалната политика е на друго мнение, затова отложихме решаването на този казус за следващото заседание на комисията, но аз мисля, че лекарите ще подкрепим тези предложения, защото знаем, че в медицината точните преценки винаги са свързани с възможни отклонения и в рамките на разликата във времето, когато се правят различните преценки от НЕЛК, може наистина да е постъпило подобрение в състоянието на пациента, но за това не могат отговорност да носят лекарите. Лекарите трябва да носят отговорност за неправомерно издадени лекарски решения, но в никакъв случай и отговорност за оценките и решенията на ТЕКЛ.
„Фокус”: Съществува ли проблем със закъснели плащания на болници и липса на направления, за което периодично се алармира?
д-р Даниела Дариткова: Забавянето в изплащането на средствата за болнична помощ е факт и ние не можем да го отречем и постепенно НЗОК се стреми да навакса това забавяне. Проблемът с направленията обаче ще съществува винаги, защото там лимитирането е въведено отдавна. В Смолян и другите региони на страната не се усеща подобно напрежение, но такова има в област Пловдив. Там се провежда много сериозна проверка от Агенцията за медицински одит и когато имаме резултати ние ще съобщим за какво става въпрос. Но първите ни впечатления и това, за което аз имам информация от проф. Борисова е, че проблема се дължи на едно не обективно разпределение и на направленията и на лимитите за здравни заведения и след проверката ще стане ясно дали става въпрос за нарушение или става въпрос за стандартите, които са заложени и като изисквания и като обективни критерии, за разпределението на тези средства от всички изпълнители на медицинска помощ.