Евродепутатът Владимир Уручев: В „Цанков камък” има кражби и трябва да се разследват
Отзвук: Г-н Уручев, каква е вероятността скоро да тръгне проектът „Горна Арда”?
Владимир Уручев: Организационните проблеми, създадени от турската фирма „Джейлан”, вече са изчистени. Няма да има арбитражен съд в Париж. Последно австрийската фирма ЕVN е успяла да се договори за прехвърлянето на акциите от турската фирма. Икономическа тайна е как са протекли тези преговори и няма как да се каже на каква цена са прехвърлени акциите. Доколкото аз знам от разговора ми с представители на фирмата, те инициират т.нар. мобилизация за този проект. Това означава, че се подготвят за започване на проекта. По-скоро продължаване, защото началото е дадено преди години. Мисля, че този проект ще стане. Въпросът е да се даде един по-мощен старт. Трудно е, защото сме в криза. Тези фирми също не разполагат с много свободни пари и са доста скъпи заемите, които трябва да осигурят. Но съм сигурен, че ще намерят начин.
Отзвук: Кога мислите, че ще стане това?
Владимир Уручев: Смятам, че до два-три месеца проектът ще тръгне. По план за организация са им нужни два месеца. Надявам се да спазят това обещание.
Отзвук: Очаква ли се според Вас заетите от „Цанков камък” да се прелеят на „Горна Арда”?
Владимир Уручев: Чисто механично преливане няма да има, тъй като тепърва ще се правят процедури за избор на изпълнители на специфичните дейности. Фирмите прекрасно разбират, че използвайки местния ресурс, винаги излиза по-евтино, отколкото да се докара работна ръка от другаде. Ясно е обаче, че част от машините от „Цанков камък” ще се използват на „Горна Арда”.
Отзвук: Изненадахте ли се на изнесените данни за огромното оскъпяване на проекта „Цанков камък”?
Владимир Уручев: Изненадан е слаба дума. Донякъде се очакваше да има оскъпяване. При всеки такъв мащабен проект го има, защото се изменят цени на материали, на труда, на съоръженията. Но когато цената е увеличена в пъти, тогава става въпрос за нещо друго.
Отзвук: За какво?
Владимир Уручев: Надписване. И идва момент, в който такова огромно оскъпяване може да излезе извън границите на рентабилност на проекта. В този обект очевидно това се е случило. Нямам думи да кажа как разхищенията са стигнали дотам, че се е изкривила нормалната икономическа картина на строителството за такива съоръжения. Когато разговарям с колеги, които имат познания за такъв тип съоръжения, казват: „Не може в България такъв обект да струва 2-3 пъти по-скъпо отколкото при нас”. Това изкривяване на нещата влияе върху имиджа на България. Те разбират, че става дума направо за кражба. Не се свенят да употребят тази дума. Факт е, че там има истински кражби и трябва да се разследват.
Отзвук: Това няма как да привлича инвеститори у нас?
Владимир Уручев: Да, със сигурност ги отблъсква. А пък за това, че в този процес участват известни западни фирми, се смята, че България ги въвлича. Не че те карат българските фирми да участват в схеми, а точно обратното. Този обект все пак трябва да бъде завършен. Няма как. И ще бъде завършен. Лошото е, че за да се изплати, ще трябва и цената на произвежданата от „Цанков камък” електроенергия да бъде доста по-скъпа.
Отзвук: Там обаче се заформя една сериозна неуредица с пътя. По план първо ще залеят язовира, а после ще довършват новия път между Девин и Михалково. Какъв е според Вас начина да се избегне този проблем?
Владимир Уручев: Не съм запознат в детайли с този процес. Редно беше първо да се направи пътят и тогава да завирят язовира. От друга страна, ако се отложи запълването на язовира, това ще носи допълнителни икономически загуби. Удължаване на строителството, удължаване на пусковия срок – това не е изгодно. Надявам се там да се намери някакво приемливо решение за обходни пътища. В крайна сметка станалото-станало. Няма как да се върне времето назад и да се поправи. В балансираното строителство на язовира и пътя неизбежно ще се стигне до период от време, когато от страна на Девин ще се търпят известни несгоди.
Отзвук: Вие наскоро спечелихте една битка в Европейския парламент – да се отпуснат на България 300 млн. евро заради спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Какво искаха опонентите Ви и каква беше каузата за Вас?
Владимир Уручев: Моята кауза беше тези пари да се отпуснат на България и да влязат в реалната икономика. Целта е те да се ползват за проекти и да донесат незабавен ефект. Моите опоненти искаха почти половината от тази сума да иде за т.нар. ядрено хранилище, където да се погребва ядрено гориво. А на този етап в България може да се правят само проучвания по този въпрос. Ние нямаме готовност за това, дори от научна гледна точка не е ясно кой е най-правилният метод за погребване на радиоактивни отпадъци. Така че можеше да се отделят средства само за проучвания.
Отзвук: Те даже и по-развити страни не са готови за това?
Владимир Уручев: Дори в самата Германия планират такова хранилище едва към 2040-та година. Само три са държавите в Европа, които работят по-усилено в тази посока. И те очакват към 2025-та година да се появят първите хранилища. Няма как България да е първа. Нито имаме финансите, нито пък някаква остра необходимост, да сме затрупани с ядрено гориво и да се чудим какво да го правим. Това е абсолютно ненужно. Успяхме да убедим нашите опоненти, че на този етап не може да се даде такава сума за ядрени хранилища в България, защото ще остане блокирана за много дълъг период от време. Убедихме ги , че е много по-разумно е да ги дадем за проекти за енергийна ефективност. Там имаме огромен потенциал, който трябва да раздвижим, но без пари няма как да стане. Има много проекти за рехабилитация най-вече на електропреносни, газопреносни и разпределителни мрежи. Трябва да се направи така, че към нашите мрежи да се присъединяват нови източници, което означава строителство на далекопроводи, подстанции. За всичко това трябват пари. И е редно заради това, че се промени цялата конфигурация в България със спирането на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”, компенсацията да си отиде в ликвидиране на тези последствия, които се получиха. Мисля, че се получи чудесен доклад. Следващата седмица ще го гласуваме и ще имаме по-сериозна подкрепа от всички политически сили. Само „Зелените” сигурно ще гласуват против или ще се въздържат, но те са много малко като брой депутати и няма как да повлияят на резултатите от гласуването. Така че успяхме да защитим тази кауза. Успяхме, защото не съм работил за нея само аз, а всички български евродепутати.
Отзвук: Преди дни Европейският парламент направи препоръки до Европейската комисия за повече бдителност над средствата, отпускани за България. В доклада има и отделен текст за АЕЦ „Козлодуй”, в който се говори за липса на прозрачност как са отпускани компенсациите за спрените реактори и искане към Европейската сметна палата да извърши проверка. Как ще коментирате тази препоръка и ще бъде ли извършена проверка?
Владимир Уручев: Да, проверка ще бъде извършена. Тя е планирана от миналата година. В различни доклади на ЕП и ЕК има искания за по-голяма прозрачност, за по-правилно изразходване на средствата от ЕС. В България това не е нова ситуация. Ние се прочухме с това, че още „непроходили” в ЕС започнахме да крадем пари, така че тези искания са нормални. В този доклад се препоръчва на ЕК тя вътре да види по какъв начин се формират средствата, които ще дойдат – тези 300 млн. евро, кои са донорите, от кои програми ще се вземат. Тъй като не става кристално ясно точно от кои източници са вземани пари досега. Парите се дават на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР). Основен акционер в нея е ЕК, така че всичко е под контрол. Препоръката се отнася за самата комисия, не за нас. А европейската сметна палата има за цел да провери както целесъобразността на вложените пари, така и процедурите, по които са харчени. Проверката е специфична. Проектите от т.нар. фонд „Козлодуй” се изпълняват още от самото начало по процедури на ЕВБР. Целта на проверката е донякъде да се установи дали тези процедури не са остарели. Законодателството има вече твърде много нови изисквания, които са в регламентите на ЕС. Това е една от целите. Естествено, ако се намерят нецелесъобразни харчове, това отново ще удари по имиджа на България, нищо че са правени по установените процедури.
Отзвук: ЕС отхвърли искането на България за отлагането с още 2 г. на срока за влизане в сила на екологичните изисквания спрямо пет наши ТЕЦ-а. Българското искане беше мотивирано с икономическата ситуация у нас. Според Вас какви ще са последствията за страната ни от този акт и ще доведе ли пак до поскъпване на еленергията?
Владимир Уручев: Ние се опитахме да използваме клауза в договора за присъединяване, че ако в определен сектор възникнат затруднения, можем да искаме отлагане. Възможностите за тази клауза изтекоха в края на миналата година. Нямахме някакви очаквания, че то ще бъде разрешено, именно защото касаеше договора за присъединяване. Ако бяха клаузи по други договори, можеше да се получи. Аз също не очаквах, че ще разрешат отлагане. Още повече, че екологичните норми са много строги и на нито една страна не се прави каквато и да е отстъпка или реверанс. Но ние бяхме длъжни да опитаме. В такъв случай ситуацията си остава същата. Централите трябва да се обезпечат със сероочистващи инсталации в срок. В противен случай ЕК ще пристъпи към предупреждения и санкции. Няма спасение. Освен да спрем тези съоръжения, но въпросът е с какво да ги заменим. Още когато се е подписал присъединителният договор са поети едни ангажименти, които като че ли не са гледани от експерти. Няма експерт, който да каже, че в такива срокове можем да направим толкова мощни инвестиции в цялата „въглищна енергия”. Сега си носим последствията.
Отзвук: А последствия за цената на тока ще има ли?
Владимир Уручев: Ще има. Централите ще са принудени да вземат заеми за тези инсталации, а те не може да се изплатят по друг начин, освен с вдигане на цената на тока. Могат да използват и резервите си, разбира се, които са доста. Реално, ако се намерят тези резерви и се включат, има начин цената не само да остане същата, а и да се намали.