Народният представител от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова: Смолянчани вече не са кротки и примирени, но трябва да се събудят като гражданско общество
Отзвук: Д-р Дариткова, с какви проблеми ви занимаваха смолянчани по време на приемната ?
Д-р Даниела Дариткова: Проблемите могат да се групират в няколко направления. Първо, това са проблеми със земеразделянето и с различни притежания, сделки с имоти, съдебни решения. Това са въпроси, по които аз малко мога да въздействам, доколкото е независима съдебната и местна власт. В част от случаите мога да ангажирам местните служби, които се занимават с тези въпроси. Занимаваха ме и с проблеми на малките фирми. Тук беше по-логично обръщането им към мен, защото те изтъкват проблеми, от които могат да се изведат общи решения, благоприятни за всички. Аз смятам, че точно в това трябва да е смисълът на тези приемни. Хората да осъзнаят, че техният проблем не е само личен, а може да изведе някакво общо правило, което да подпомогне решението чрез законодателна инициатива. Това е нашата роля в случая. Проблемите с местната власт, които са 80% от случаите в приемната, ние пак прехвърляме към местните общински служби. Изводите, които можем да си направим, са няколко. Единият е, че хората не вярват, че местните общински служби могат да им решат проблемите, защото многократно са се обръщали към тях. Ние бяхме свидетели как Министерски съвет по една от жалбите на гражданите, касаещи гробищния парк в Райково, нарежда на г-жа кметицата Дора Янкова да реши въпроса или поне да им отговори писмено. За жалост и това се случва.
Отзвук: Какви са проблемите на малките фирми?
Д-р Даниела Дариткова: В конкретния случай ставаше въпрос за забавяне на документите за ползване на концесия. Хората се оплакваха от бюрократичната процедура, която може да бъде ускорена. Другите жалби касаеха опити за работа по програми за развитие на селските райони, свързани със сложната процедура за получаване на разрешения и впоследствие с изплащането на субсидиите. Имах посещение от жители на Райково. Проблемът там с гробищния парк е много сериозен. От една страна имаше оплаквания от живеещите в близост до гробищата, които смятат, че са им нарушени правата, защото не е спазен законът за отстояние на гробището от техните имоти. От друга страна имаше жалби от райковци, които няма къде да погребват близките си. защото няма достатъчно свободни терени. Налага се да погребват своите близки в селата, от които преди години са дошли. Това всичко е свързано с работата на общинския съвет и общинската администрация. Така, че аз ще прехвърля този проблем към тях. Занимаваха ме и със социални проблеми. Тук смятам, че трябва да се работи за това социалните служби да отговарят на гражданите, които не са достатъчно образовани и ориентирани как могат в тази тежка ситуация да решат социалните си проблеми като работа, права при безработица, получаването на помощи, общински жилища. Всички тези въпроси бяха отправени към мен. Аз нямам тази компетентност и отново ще ги препратя към общинските социални служби. Твърде сериозни проблеми ми изтъкнаха хората по отношение на ВиК - ремонтите в града. Има смолянчани, на които е отказан достъп до нов водопровод. Става въпрос за ул. "Любен Каравелов", където трябва само с още 150 м да се удължи водопроводът и да стигне до техните къщи. На този етап те имат отказ. Други хора -граждани на ул. "Чилингирска", се оплакаха от извършените строителни работи, в резултат на които пропадат част от къщите им. Те даже имат решение от "Гражданска защита" да бъдат настанени във временни жилища. На фона на тези дъждове и предстоящите валежи проблемът по никакъв начин не се решава. Те отново са изоставени от местната власт. Аз ги посъветвах да пишат до МРРБ. Така ще може чрез министерството ние да въздействаме на фирмата-изпълнител на проекта да се спазят изискванията, защото там според предварителните изисквания има заложено построяване на подпорна стена, която щяла да предпази къщите. Това просто не е свършено. Надявам се, че чрез надзора ние ще можем да реагираме и да спасим къщите на хората. Те ще съберат подписи в жалбата до министерството. При мен дойдоха две семейства. Освен това имаше въпроси за бъдещето на интерната в Стойките. Това е от обществено значение, защото има общо решение на МОН за закриване на този тип институции. Отдавна водим кореспонденция чрез директорката с Министерство на образованието. Но може би трябва да направим и конкретни срещи, за да уточним ясното бъдеще и етапите на развитие на тези учебни заведения. Трябва да признаем, че без тях няма да можем сега, но може би ще трябва да ги преведем в някакъв европейски формат. От друга страна в Стойките работят много добре и доказват, че има полза от интерната. Обърнаха се към мен и хора, които смятат, че неправомерно службата за закрила на детето е настанила временно детето при бабата. Питаха ме даже и за това как да се реализира продажбата на имот. Надявам се да мога да помогна, но категорично се ангажирам, че на всички ще дам писмен отговор.
Отзвук: Полезни ли са срещите като тази приемна?
Д-р Даниела Дариткова: Убедена съм, че са полезни. Най-малкото заради това, че всеки народен представител не бива да прекъсва връзката със своите избиратели. Хората са удовлетворени дори и само от факта, че могат да дойдат тук, да се видят с мен, а не да ме забравят през тези четири години. Дори и да не мога конкретно да помогна, самият факт, че ги изслушвам и препращам техните проблеми нагоре, ги кара да усещат грижата на държавата за тях.
Отзвук: Има ли дотук проблеми, които са решени?
Д-р Даниела Дариткова: Много въпроси сме отправили до съответните министерства. Някои от гражданите са били удовлетворени от отговорите, други не, но във всички случаи ние сме отправили въпросите към съответните институции. Направили сме това, което е зависело от нас. Доста работихме и продължаваме по проблем на една смолянчанка. Тя се обърна към нас заради невъзможността да получи виза за Турция. Жената ми изложи последователно събитията. Тя живеела в Истанбул, преподавала пиано, но поради промяна на положението на българските граждани в Турция след, като сме станали членове на ЕС, е пропуснала своевременно да поднови визата си. Местните власти там я хванали с просрочена виза. Веднага я екстрадират. Тя е сключила и граждански брак с турски гражданин и търси възможност да се върне там вече и като съпруга. На този етап има категоричен отказ от турското посолство да й дадат виза. Аз се опитвам чрез нашето Външно министерство, включително и чрез евродепутата Владимир Уручев и неговите контакти с министър Николай Младенов, да помогнем, за да може тя да се върне към живота си. Две години вече стои тук в неизвестност без да получи съдействие от нито една институция и инстанция. Надявам се, че когато компетентните органи разгледат проблема, ще се подпомогне решението му. Става въпрос за ясни и точни дипломатически стъпки, а това трябва да направят хора, които познават законодателството на двете страни и взаимните ни договорености.
Отзвук: Какъв е изводът ви след приемните по отношение активността на смолянчани? Пробудиха ли се?
Д-р Даниела Дариткова: Аз мисля, че вече не са тези планински, кротки и примирени хора. Напротив, те си търсят правата. Но смятам, че трябва да бъдат по-настоятелни и да обединяват усилията си да получат от държавата това, което им се полага. Трябва да се събудим не като индивидуални граждани, а като гражданско общество.
Отзвук: Замря ли здравната реформа?
Д-р Даниела Дариткова: Досега ние сме променили само Закона за здравното осигуряване. От там дойдоха изискванията и медицинските стандарти доведоха до корекциите в болничната помощ - намалението на клиничните пътеки, по които болниците лекуват. Следващият етап от реформата е приемане на закона за лечебните заведения. По обективни причини малко се забави заради предстоящите промени в Министерство на здравеопазването. След приемането на закона ще се пристъпи към разработване на областните здравни карти, които ще определят броя и вида на лечебните заведения. Детайлите от нашите намерения за реформа се работят в момента, само че те не са свързани с толкова голямо напрежение сред гражданите, което според мен преди време бе неудачно инспирирано. Работата върви, макар че на този етап не се забелязва.
Отзвук: Много се говори за закриване на болници, но в областта всички оцеляха, дори и рудоземската?
Д-р Даниела Дариткова: Трябва да разделим нещата. Рудоземската болница няма договор с касата, но ако може общината да осигури финансиране, болницата работи. А хората ходят там, подтиквани от лекарите. Да уточним, че пазарът на медицинските услуги не е пазар в чистата му форма. Тук потреблението на услугите се командва от лекаря. Трябва да е ясно, че ако държавата не постави ясни принципи, при които трябва да се лекуват хората по европейски стандарт, всеки лекар ще иска да има повече пациенти и повече оборот, особено що се касае до болничната помощ. Смятам, че изискванията трябва да бъдат единни към всички лечебни заведения, когато става въпрос за парите, които всички ние внасяме в здравната каса. Това, към което се стремим, е качеството на лечение да бъде еднакво, както в Златоград, така и в София. В това отношение направихме анализ на областта. Качеството на лечение зависи от цената, която се плаща за лекарства. Ние се натъкнахме на огромен дисонанс в цената на лекарстводен в смолянската болница и тези в общините. Ако смолянската болница плаща 20 лв. средно на ден за лекарства за пациент, то в Мадан плащат по 5-6 лв., останалите също толкова. Ето признак за това, че хората не просто пролежават на едно легло в болница, а се лекуват там. Ще работим за прецизиране критериите за хоспитализация. Трябва да е ясно, че човек отива в болница, защото не може да бъде излекуван в доболничната помощ.
Отзвук: Смятате ли, че продължава приемът в болницата без основания?
Д-р Даниела Дариткова: Да, смятам, че това продължава. Нужно е съвместно с БЛС и МЗ, съсловните организации да решим тези проблеми. Това са нашите общи пари и с тях ние трябва да произвеждаме здраве. Не хоспитализации и приход за болниците, а наистина здраве. Трябва да сме единни в това намерение. Не бива да остане тази изкривена ситуация. През всичките тези години, в резултат на плащането по клинични пътеки, се стигна до там, че много лекари се оставиха на течението и не поемат отговорността да лекуват, а просто гледат да препратят болния на следваща инстанция. От там идва недоброто диагностициране и недоброто лечение на пациентите. Всичко това поетапно трябва да се изчисти. Иначе нищо добро не чака пациента. Трябва лекарят да бъде свободен, а не ограничен от клиничните пътеки. Вярвам, че това ще се получи с диагностично свързаните групи. Има мнение, че за това ще са нужни повече пари, но аз смятам, че полза ще имат болните и ще бъдат лекувани адекватно и комплексно.
Отзвук: Има ли страх у управляващите да проведат реформата до край заради протестите?
Д-р Даниела Дариткова: Аз не мисля, че има страх. Просто трябваше законово да се регламентират промените в лечебните заведения. Намеренията, които първоначално заявихме за реформа, са твърди. Промените в закона за здравното осигуряване помогнаха да се предявят изисквания към болниците. От там нататък нещата ще се доразвият в закона за лечебните заведения. Вярно е, че имаше много протести на места, които бяха инспирирани, за съжаление от лекарите и донякъде от политически намерения за дестабилизация. Смятам, че има дефицит на медийно популяризиране и обяснение на хората какво се прави и какво ги очаква, защото болниците бяха посочвани като единствен символ на здравеопазване в техния регион. А не е така. Спешната помощ функционира. Ние имаме сведения, че не са се повишили спешните повиквания през последните месеци, когато близо 15 болници в страната не функционират. Има налична мрежа от общопрактикуващи лекари, специалисти, която работи добре. Крайното ни намерение е пациентът, когато има нужда, да получи най-доброто лечение, на най-доброто място. Това е истинската представа за достъп до добро лечение.