Д-р Даниела Дариткова: Не смятам, че въвеждането на таван за заплатите на лекарите ще бъде сериозна антикризисна мярка
Д-р Даниела Дариткова- депутат от ГЕРБ, член на Комисията по здравеопазване в Народното събрание в интервю за радио „Фокус” – Смолян.
„Фокус”: Днес, точно на Лазаровден се провежда извънредния конгрес на Българския лекарски съюз. Какви са вашите очаквания, ще се решат ли проблемите, които се начертаха в началото на тази година?
д-р Даниела Дариткова: Проблемите, които са натрупани в системата на здравеопазване и във взаимоотношенията на институциите и съсловните организации едва ли могат едномоментно и изведнъж да се решат, защото те са сложни и многопластови. Смятам, че този събор е една от стъпките за намиране на диалог между съсловната организация на лекарите и премиерът, който ще присъства на събора. И намирането на един общ диалог и общи решения за реализиране на реформата на здравеопазването, която е невъзможна без един широк консенсус и политически, и национален, защото това се прави за по-доброто здраве на нацията и затова смятам, че всички трябва да бъдем ангажирани еднакво в този процес.
„Фокус”: През седмицата една от актуалните теми, която беше предложена, като антикризисна мярка бе намаляването на заплатите на лекарите –специалисти в нашата страна. Искам да ви попитам, дали спекулации бяха тези обявени суми , за които прочетохме, като на места 70хил.лв. Има ли такива заплати в българското здравеопазване и привърженик ли сте да има таван лекарската заплата?
д-р Даниела Дариткова: Аз смятам, че лекарите навсякъде в света са високо платени, особено лекарите ,които са доказани специалисти. Ние трябва да направим всичко възможно, за да може и в България тези лекари да останат и да работят, да осъществяват своята дейност тук в полза на българските граждани. Всяка болница е търговско дружество и тя формира заплатите на лекарите и на другия медицински персонал в тях, като обикновено знам, че процентът за формиране на тези заплати е около 50% от прихода на лечебното заведение. Този приход се формира по различни начини в различните болници. Болниците, които са не ведомствени формира приходите си от Здравна каса и ведомствените болници са в малко по-особен статут-там. Има и бюджет, който идва от Министерството на здравеопазването и всяко едно такова лечебно заведение, в зависимост от дейността, която извършва, може да реализира определен тип заплащане на своите лекари. Смятам, че наистина се постигна резултат на реформата и на остойностяването на някои клинични пътеки и относително добро заплащане на лекарите. Ние виждаме, че дори в нашия регион текат обяви в местните вестници, където се търсят лекари за общинските лечебни заведения на едни доста прилични заплати от порядъка на 2 000лв. Имам информация, че тук лекарите получават добри пари, но не бива това да бъде целта на реформата. Целта на реформата, е парите, които влизат в системата на здравеопазване да се изразходват за получаване на здраве от населението и за производство на здраве. Фонд „Работна заплата” в болниците обикновено заема около 40-50% от прихода, който болницата получава по различните пера на общия й бюджет, но основно приходите на болниците са от клинични пътеки, т.е. от Здравна каса. Има някои и други дейности, които се плащат от Министерството на здравеопазването, но всяка една болница прави много точни бюджетни разчети, защото всяка болница е търговско дружество и трябва точно да пресмята бюджетите си.
„Фокус”: Може ли да се направи икономия или реформа, като се пипат заплатите, или с това ще изгоним нашите лекари -специалисти?
д-р Даниела Дариткова: През последните години, за съжаление изтичат повече млади специалисти, но и специалисти, които вече са формирани и подготвени. Предвид на това, че съседните ни страни също изпитват дефицит на медицински специалисти, защото колкото и добре платена да е медицинската професия там, тя все пак е тежка и отговорна, и наистина се наблюдава отлив от практикуването на тази професия. Затова трябва да се направи всичко възможно по такъв начин да лекарите да получават своите възнаграждения тук в България, които да ги удовлетворяват, да ги правят спокойни, за да могат те да практикуват своят отговорен труд и да ги задържим тук в полза на нашето население.
„Фокус”: Възможно ли е да бъде въведен таван на тези заплати?
д-р Даниела Дариткова: Това беше коментирано за лекарите основно в държавните болници. Смятам, че тук трябва да се произнесат финансистите и не мисля, че това ще бъде сериозна антикризисна мярка. По-скоро тези заплати, трябва да бъдат съобразени с общото състояние на лечебното заведение и по-скоро това би било проблема. Ако лечебното заведение генерира дългове, а лекарите получават добро възнаграждение – това би било проблем. Но ако лечебното заведение е в добро финансово състояние и няма дългове, няма никакъв проблем лекарите да си получават заработеното.
„Фокус”: Като стана въпрос за дълговете на лечебните заведения, имате ли някаква справка колко са задълженията на болниците в нашата страна от началото на годината?
д-р Даниела Дариткова: Конкретни цифри не мога да кажа, но задълженията за съжаление се натрупаха до известна степен от малко забавените плащания, които имахме в началото на годината и те ще бъдат компенсирани, когато регулярността на преводите от Здравна каса се възстановят. Смятам, че най-късно до май-юни, това ще приключи, като проблем за болниците.
„Фокус”: В нашия регион се откри ДКЦ към смолянската болница. Това трябва ли да се случи във всички други здравни заведения, знаем че с откриването на един Диагностично-консултантски център ще се ограничи свръх хоспитализацията –един от проблемите в системата?
д-р Даниела Дариткова: Схемата за увеличаване на хоспитализацията през последните години е разностранна, има различни причини. Ние установихме при срещите с директорите на областните болници, че те изтъкват, като една такава причина, че когато пациентът не е получил точна диагноза в другите лечебни заведения, се налага да бъде хоспитализиран, за да може да бъде диагностициран коректно- това искаме да избегнем. В Закона за лечебните заведения залагаме възможността към болниците да се разкриват ДКЦ-та, които ползват капацитета на болниците, като апаратура и ползват капацитета на лекарите, които работят в тези болници, за да може диагностиката да се изнесе в доболничната помощ –там да се извършва всички високо специализирани дейности, които не изискват задължително болничен престой. В лечебното заведение да се извършва само лечебната дейност, която ще облекчи до известна степен бюджета. Това е нашата обща идея, каквото е възможно да се извършва в доболничната помощ, защото това е по-евтиния и по-коректният вариант за диагностика и оказване на грижи на населението.
„Фокус”: Може ли такъв център да бъде разкрит във всяко едно здравно заведение, което продължи да функционира?
д-р Даниела Дариткова: Разбира се, но това вече е въпрос на избор на самото лечебно заведение. В нашата болница беше разкрит такъв диагностично- консултативен център, който обедини усилията на рентгеновото отделение, клиничната лаборатория, микробиологичната лаборатория и усилията на лекарите специалисти от болницата, които ще оказват своята консултативна помощ в диагностично- консултативния център, с идеята те да оказват такава помощ в рамките на цялата област. Ясна заявка за това беше дадена на осъществената, през миналата седмица, среща на ръководството на диагностично консултативния център с общо- практикуващите лекари от областта. Те получиха уверението, че по всяко време могат да имат консултацията на специалистите работещи в болничното лечебно заведение, което е облекчение за колегите в нашия регион, където достъпа е труден. Те понякога имат нужда от телефонна консултация, за да могат наистина да реализират добра грижа за своите пациенти. Това е стъпка напред според мен.
„Фокус”: В края на месеца изтича гратисният период, който бе даден на няколко лечебни заведения в областта. Какво ще се случи след 31-ви с болниците в Девин и Златоград?
д-р Даниела Дариткова: Такъв гратисен период, искам да подчертая, получи по отношение на няколко клинични пътеки и болницата в Мадан. Ставаше въпрос за терапевтични клинични пътеки. Ние искахме наистина принципите, при които трябва да съществуват и функционират лечебните заведения да бъдат едни и същи за всички болници в областта. За това, сме въвели в закона за лечебните заведения, който ще влезне за второ четене в парламента, вероятно след Великденските празници, точният начин за функциониране на болничните заведения, които се намират в географски, труднодостъпни и отдалечени райони. Именно в тези болници залагаме възможността, областните съвети по здравеопазване да осигурят здравеопазването на населението, като се спазят основните критерии и медицинските стандарти, но в същото време критерият за отдалеченост и трудно достъпност да позволи на населението в тези области да получава помощта, която е имало досега в съответните лечебни заведения. Така че, функционирането на тези лечебни заведения ще бъде облечено в съответната законова форма и ще позволи всички, които работят там да се чувстват спокойни. Разбира се, това не трябва да ги успокоява докрай -те трябва да се стремят да покрият всичките критерии, защото ние залагаме и един термин „ниво на компетентност”. Естествено е, че всички болници в региона трябва да се стремят към високо ниво на компетентност. Това е и една от основните цели на реформата – където и да попадне пациентът да получава една и съща здравна помощ – на едно и също ниво и качество. Това значи достъп до здравеопазването. Човек да знае, че ако попадне в Златоград и там ще го лекуват по същите медицински принципи и правила, по който ще го лекуват и в София. Това би трябвало да е и равнопоставеността на гражданите в цялата страна.
„Фокус”: Достижимо ли е реално това, лечението в Златоград и други по-малки градове да е такова, каквото е в София?
д-р Даниела Дариткова: По отношение на диагнозите, които се лекуват и в Златоград, и в София смятам това трябва да бъде нашата цел. Естествено, че има неща, които няма да могат да се излекуват в Златоград, но това което се лекува там трябва да бъде поставено на същите принципи и правила, за да можем да кажем, че нашата медицина е базирана на научните доказателства и да работим по едни и същи схеми, които да позволяват здравеопазването ни да бъде на съвременно Европейско ниво.
„Фокус”: Д-р Дариткова, редом със закона за здравеопазването тече промяна и в закона за здравното осигуряване. Какво ще бъде заложено в него? Министър Божидар Нанев дори каза, че някой от промените, които трябва да настъпят се крият именно в закона за здравното осигуряване.
д-р Даниела Дариткова: Аз мисля, че през последната седмица имаше изявление на председателя на Здравната комисия, който смята, че през 2011 трябва да се промени закона за здравното осигуряване с въвеждането на тристълбовия модел на здравно осигуряване, при който се дава възможност допълнителните 2% здравна вноска, които да се дадат на частните фондове, които да оперират с тях, но смятам че това една относително далечна стъпка. Ние сега имаме много- скорошни мероприятия и действия, които трябва да реализираме, за да приведем реформата във вида, в който тя наистина ще покаже, че системата може да работи при наличния финансов ресурс, да генерира все по- малко ненужни разходи и течове, да реализира това, за което е предназначена – подобряването на здравето на нацията. Това искаме да докажем в края на годината, когато обективните критерий за качеството на медицинската помощ, която е получило населението ще покажат къде се намираме ние, защото не искаме да повтаряме печалните резултати от миналата година, когато населението на Европа постави България на последно място по качество на здравните услуги.
„Фокус”: Нещо което касае обществото е забраната за тютюнопушенето, която ще има голям здравен ефект, но обществото е настроено, по-скоро, към отлагане на забраната за другата година поради финансовата криза. Вие в парламентарната комисия по здравеопазване ще се противопоставите ли, ако се появи идея, забраната за тютюнопушенето на обществени места да се отложи във времето?
д-р Даниела Дариткова: В Комисията по здравеопазване беше разгледана промяната в закона за здравето, която предлагат някои нарони представители за това да се либерализира, до известна степен, тоталната забрана за пушенето на обществени места. При гласуването се получи известно несъгласие в групата на ГЕРБ, аз и един мой колега се въздържахме, защото ние- лекарите не можем да подкрепим една такава либерализация. Вредата от тютюнопушенето е ясна на всички, а хората явно не могат да се справят сами с този свой порок, също така околните не бива да страдат заради пушачите и в тази връзка смятам, че забраната за тютюнопушенето ще бъде полезна, защото така пушачите ще пушат по- малко, а непушачите да се радват на чист въздух. Така наистина ще сме една стъпка по- близо до Европа и европейските принципи. Много страни са стигнали до това, а първоначалният спад на посещение в заведенията, според европейските анализи е краткотраен. Минава известно време, в рамките на около месец, след което хората отново се връщат в заведенията, макар и там да не се пуши. Сега ще се води дебат за това в кои заведения ще може да се пуши и в кои не. Мисля, че в резултат на дебата ще се получи едно по- междинно решение, като естествено няма да се стига до крайна либерализация. Примерно, може да се позволи пушенето в нощните заведения, в които се предполага, че няма да има малки деца, а за другите заведения смятам, че тази забрана трябва да остане.
„Фокус”: За финал искам да попитам, тъй като втора седмица поред продължават проверките на специалният медицински инспекторат, който бе създаден към Министерството на здравеопазването. Имате ли някакви данни от направените проверки за констатирани нарушения или пък за подобрения?
д-р Даниела Дариткова: Тези данни излизат постоянно в медиите и касаят всеки отделен случай, тъй като проверките на медицинския инспекторат са свързани конкретно с медицинската страна на дейността на една болница, а там винаги трябва да се спазва медицинската тайна. Смятам, че това не може широко да се коментира. За съжаление мисля, че лекарският съюз можеше да поеме тези свои ангажименти и да осъществява саморегулацията на професията, но това не се получи и въпреки всички протести се налага наистина медицинските проверки да се извършват от такава специализирана агенция, защото капацитета на касата е недостатъчен и финансово и медицински да преценят случаите, които са били обект на спорове между пациенти и лечебните заведения и за това смятам, че ще има полза тъй като дисциплинирането на системата е просто задължително. Смятам, че сме достигнали до такова ниво на проблеми натрупани в системата на здравеопазване, че наистина дисциплината ни е необходима по какъвто и начин да я добиваме.