Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ: При Станишев бюджетът за здраве беше нереалистичен
В-к „Монитор: Г-жо Дариткова, какви пробойни заварихте в здравеопазването, какви мерки предприехте?
Д-р Даниела Дариткова: Идвайки на власт, ГЕРБ завари една система на здравеопазване, която беше нереформирана през последните години. Заварихме едни нереалистични бюджети на Министерството на здравеопазването, които не бяха изпълними и имаше риск да се стигне до невъзможност да се покрият потребностите на спешната помощ и на онкоболните. Това беше първото належащо нещо, с което ръководството на министерството трябваше да се справи в първите месеци на своето управление. Другият проблем е, че за да се справят с това недофинансиране, болниците трябваше да реализират един по-голям оборот на пациенти. Тоест стигна се до свръххоспитализациите, които статистически отчитаме през последните години. Именно затова ние започнахме реформата от болничната сфера. Защото тази система на обслужване на пациентите не дава гаранция за качеството на тяхното лечение и изразходва ресурс неефективно. Според последните статистически данни от индекса на потребителя на здравни услуги пациентите са изключително недоволни най-вече от спешната и от болничната помощ. Затова реформата в болничната помощ започна с едни много ясни критерии за качество.
В-к „Монитор: Решението за преструктурирането на болниците оправдано ли е и има ли яснота колко ще спести от него държавата и къде ще отидат тези пари?
Д-р Даниела Дариткова: Първо, нашата основна цел съвсем не е да спестим пари. Ние имаме за цел да преструктурираме неефективните отделения. Основното, на което сме заложили, е пациентите наистина да получават качествено медицинско обслужване. Това качество се определя от способностите и подготовката на специалистите, които обслужват тези лечебни заведения, както и от възможностите на самите заведения да осигурят достатъчно добра техника, защото съвременната медицина е невъзможна без доброто техническо и апаратно снабдяване. Поради липсата на възможност за специализация на младите лекари, заради неефективната политика на държавата в това отношение има загуба на специалисти. Именно поради тази причина, ние искаме да концентрираме и финансов, и технически ресурс, и ресурс от специалисти в лечебните заведения, които наистина да осъществяват качествена медицинска помощ. Не бива в никакъв случай да се политизират теми в медицината, които са строго специфични и специализирани.
В-к „Монитор: Какво ще се случи със сградите на болниците, които не отговарят на изискванията?
Д-р Даниела Дариткова: Не става дума за закриване, а за преструктуриране на болници. Техните сгради няма да останат празни. Отваря се възможността общинският съвет да взема добри решения за бъдещето на сградите. В тях сега се помещават лаборатории, кабинети на общопрактикуващи лекари и специалисти. Може да се организират медицински центрове, към които да се разкриват няколко легла за долекуване. Сега е времето за добрите мениджърски решения. Освен това законът забранява промяната на статута на тези заведения, тъй че място за притеснения няма.
В-к „Монитор: Имаше разкрития за сериозни далавери с клиничните пътеки. Как ще се ограничи източването на пари чрез тази схема?
Д-р Даниела Дариткова: Това, което НЗОК сега ще направи, е да проверява строго индикациите за хоспитализация, с други думи дали на пациента му е било необходимо именно болнично лечение. Голям е наистина проблемът в малките болници според моите впечатления, защото те не са много натоварени и малко по-лесно приемат пациентите. Съответно НЗОК има и механизми за осъществяване на проверки. Такъв механизъм ще бъде изработен и по отношение на качеството на медицинската помощ от агенцията за медицински одит, която се създава към Министерството на здравеопазването.
В-к „Монитор: ГЕРБ направи ревизии във всички сектори. Какво се е случвало при предишното управление, парите по предназначение ли са харчени?
Д-р Даниела Дариткова: Първо, много е важно, че в бюджета за миналата година не е предвидена кризата. Вместо да се концентрират средствата и да се предвиди по-ниската събираемост на здравни вноски, са се пилеели излишни средства. Миналата година се включиха един нов лекарствен списък и една нова система на отпускане на медикаменти, а това доведе до значителен преразход на средствата за лекарства. Оттам пък бяха провокирани и затруднения в изпълнението на бюджета на НЗОК. Имаше проблеми и в недостатъчното финансиране на лечението на онкоболните, в обслужването на спешната помощ. Просто бюджетът на МЗ беше нереалистичен. Затова сега ние, запазвайки същите 4,2% от БВП, гарантираме именно функционирането на спешната помощ.
В-к „Монитор: Къде трябва да се насочат парите от еврофондовете?
Д-р Даниела Дариткова: Нашето намерение да направим Здравна карта на България на основата на областните карти, ще доведе до това, че заведенията, които продължат да функционират и бъдат включени в тази карта, ще имат възможности да получават средства от ЕС по различните програми. Най-важното място, където трябва да отидат тези средства, е за осъвременяване на техниката. Трябва сериозно да поработим и по отношение на наредбата за специализация, за да могат завършващите млади лекари да чувстват като привлекателни условията на работа.
В-к „Монитор: Темата за частните здравни фондове се дискутира от няколко години. Какво е вашето отношение по въпроса?
Д-р Даниела Дариткова: В момента частните здравни фондове са на пазара, като имат възможност да правят т.нар. доброволно осигуряване. Нашите намерения са със здравната вноска в размер на 8% да се извърши реално остойностяване на медицинските услуги. И МФ работи по това в момента. След като това се случи и се определят приоритетите и социално значимите заболявания, за които ще работи НЗОК, и след като се определи един основен пакет, ще стане ясно докъде стигат парите от тези 8% за неговото покриване. Всички дейности, които се окажат извън този пакет, ще трябва по някакъв начин да бъдат плащани. В момента тече дебат дали това допълнително плащане да бъде оставено на гражданите, които сами да избират по какъв начин ще поемат допълните средства за лечение. Дефицитът на истинска солидарност при покриването на разходите за здравно осигуряване през последните години наистина компрометира един от основните европейски принципи на здравната система, а именно солидарния. Много от гражданите можеха да влизат и излизат от системата, когато на тях им е удобно. Ние ограничихме тази възможност чрез промените в закона за здравното осигуряване, като отворихме възможност да се влезе в системата само чрез заплащане на 36 последователни месеца, а не както досега 3 месеца. Заложихме и по-строги санкции за работодателите и самоосигуряващите се, които не се осигуряват своевременно. За съжаление досега никой не е бил санкциониран. Идеята да не можеш да напускаш чужбина не може да се реализира на 100%. За европейската здравна карта ние сме заложили текста изискването да е задължителна при излизането зад граница, което от своя страна предизвика доста дебати и нападки, че се ограничава свободното придвижване на населението. Но аз смятам, че тази карта дава една добра възможност на гражданите да ползват спешна помощ в рамките на ЕС, без да заплащат за нея. Иначе как ще покажат, че са осигурени и тази помощ им се полага. Без картата те рискуват, попадайки някъде в Европа, в спешна ситуация да заплащат за нея.
В-к „Монитор: Често направленията при личните лекари се изчерпват?
Д-р Даниела Дариткова: Съществуват регулации по отношение броя на направленията, защото при определен финансов ресурс потреблението не може да бъде безкрайно. Естествено този регулативен стандарт не е абсолютен. Всеки лекар, който познава своята практика и пациентите си, и може да мотивира необходимостта от увеличаване броя на направленията и средствата за лабораторни изследвания, получава обикновено разрешение от РЗОК за повишаване на тези лимити. Това е въпрос на мениджмънт на практиките. В този смисъл смятам, че проблемът с регулативните стандарти може да бъде преодолян с адекватно поведение на лекарите.
В-к „Монитор: Вие сте педиатър, какво да очакват родителите по отношение на лечението на децата им?
Д-р Даниела Дариткова: Заложихме в закона свободен достъп на децата до педиатър вече до по-голяма възраст. А това е много важно, защото ние искаме да осигурим качествено здравеопазване и достъп до помощ именно на подрастващите. Това е елементът на превенцията и профилактиката, към които се стремим. Национално отговорната политика в системата на здравеопазването следва да заложи именно на това. Инвестицията в здравето на нацията е инвестиция с много висок дивидент.