Депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова: Не бива да се мисли стандартно, нужни са бързи решения във всяка ситуация
„Отзвук”: Д-р Дариткова, как по Ваша преценка върви здравната реформа в болниците на нашата област?
Д-р Даниела Дариткова: Ние тук показахме авангардно мислене. Сформирахме един функционален областен съвет по здравеопазване, в който се включиха областният управител, представители на РЦЗ, РИОКОЗ и общините. Така би трябвало да се реализират реформите - конкретно за всяка област, съобразени с техните особености, да не са административно спуснати. Осъществихме компромисни решения за стратегически важните болници. Постигнахме отсрочка, гратисен период за болниците в Златоград и Девин, които нямаше да успеят да се окомплектоват. Преценихме, че населението в тези региони с голям ареал на обслужване не може да бъде оставено без функциониращи болници. Надявам се в следващите месеци те да докажат необходимостта от съществуването си. Разбира се, те ще имат пълната подкрепа и на областния съвет, и лично моята.
„Отзвук”: Да не би този път институциите да не са като орел, рак и щука и да действате в една посока?
Д-р Даниела Дариткова: Разбира се, имаше кръстосване на позиции и мнения, но това е неизбежно при една толкова тежка реформа. В конструктивните спорове се раждат добрите решения. Смятам също, че не всички решения е правилно да се вземат на централно ниво. Никой друг, освен представителите на дадения регион, не познава неговите особености. Аз виждам голяма перспектива за този областен съвет по здравеопазване, защото можем комплексно да преценим нуждите на хората като се почне от спешна помощ, първична медицинска помощ, специализирана и се стигне до върха на обслужването - болничната помощ. Като област ще можем да кандидатстваме за допълнителни средства за звената, в които сме установили, че има известни слабости.
„Отзвук”: Правилно ли беше избрано времето за въвеждането на тези критерии, защото някои твърдят, че е трябвало поетапно да се въвеждат. Вие как мислите?
Д-р Даниела Дариткова: Това: "Като му дойде времето, всичко ще се свърши!", сме го виждали. Досега беше ясно, че реформа на болничната помощ трябва да се направи. Изискване е и на Световната банка, такива бяха и намеренията на предишното правителство, но на тях не им стигна куража и волята. Не им стигна и времето, защото решиха на финала на управлението си да го направят. Ние имаме твърда политическа воля за реформи и както се вижда ги реализираме още в първите месеци на управлението. Твърденията, че реформа се прави с пари, донякъде са прави, но в условията на финансова криза, ограниченият финансов ресурс също изисква реформи, за да може да бъде изразходван по най-рационалния начин. Това е най-големият проблем в момента. Приходите през последния месец от здравно-осигурителни плащания са много по-малко от разходите, които трябва да направи касата, за да покрие плащанията за всички видове медицинска помощ.
„Отзвук”: На какво се дължи това?
Д-р Даниела Дариткова: Естествено на финансовата криза. Затова има забавяне на плащанията, но в понеделник те ще се извършат. Нашите надежди са и в събираемостта. Уверението на НАП е, че с промените в Закона за здравното осигуряване, с изискванията за по-голям брой месеци плащане на осигуровките, за да се възстановят здравните права, ще имаме положителни резултати през следващия месец и тези плащания ще се извършват по-лесно.
„Отзвук”: Чисто териториално погледнато, ако сте напълно безпристрастна, кои болници смятате, че задължително трябва да останат?
Д-р Даниела Дариткова: Не бива да оставаме, освен областната в Смолян, без болниците в Девин и Златоград. Всяко лечебно заведение може да претърпи развитие. Не е задължително да остане във вида, в който съществува сега. Няма законови ограничения да се извърши преструктуриране, стига мениджърите и собствениците им - общините, да реагират бързо. Болниците с малък брой специалисти могат да се превърнат в медицински центрове.Трябва да имат минимум трима различни специалисти. Много спекулации се направиха за това колко хора са останали без медицинска помощ. Не цялото население в дадена община минава задължително през болниците. Една адекватна медицинска помощ би означавало поне 80% от здравословните проблеми да се решават в доболничната помощ. Нашите усилия ще са в посока лекарите в доболничната помощ да лекуват така, че пациентите да не стигат до болниците. Болничната помощ да не съществува заради самото им финансиране, а за лечение на пациентите. Сега сякаш на първо място е съществуването на болниците, а не потребностите на болните. А водещи би трябвало да са интересите на пациента
Поддържат се неработещи структури - сгради на болници, административен персонал, а в същото време качеството на медицинската помощ да е на последно място в Европа, както сочат последните класации. Пред нас даже са страни като Албания, Македония, Румъния, което е показателно.
„Отзвук”: Влага ли се политика в подбора на болниците - примерно тази остава, защото кметът там е от ГЕРБ?
Д-р Даниела Дариткова: Категорично не. Виждате, че запазваме болниците в Златоград с кмет на ГЕРБ и в Девин с кмет на ДПС. В същото време в Рудозем кметът е на ГЕРБ, но болницата не може да остане. Има възможност там да работят малко терапевтични отделения и то пак с хиляди условности. Така структурата няма да се разпадне съвсем и когато станат готови пътеките за долекуване, тя може да възстанови своята функция като болница за долекуване.
„Отзвук”: Да, но очевидно кметът на Рудозем не е съгласен с Вас?
Д-р Даниела Дариткова: Той се затруднява да намери решение. А в Рудозем е по-добре сега да се регистрира медицински център, защото имат специалисти, да останат рентгена и лабораторията, за да са в услуга както на спешната помощ, така и на лекарите от доболничната помощ. Към един медицински център може да има 10 легла за кратък стационарен престой. Това ще увеличи приходите на здравното заведение, ще го закрепи, ще задържи персонала, в същото време ще намали разходите. За функционирането на една болница са нужни много повече средства. Смятам, че сега добрите и гъвкави решения на принципалите са от изключително важно значение. Не бива да се мисли стандартно. Трябва бързо да се взимат решения във всяка ситуация.
„Отзвук”: Как ще изглежда здравната система при нас, ако реформата мине успешно?
Д-р Даниела Дариткова: Когато реформата приключи, всеки ще е сигурен, че при здравословен проблем, ще може да разчита на своя общопрактикуващ лекар, че спешната помощ ще е адекватна, че когато има тежко заболяване, ще се лекува в най-добрата клиника. Сега достъпът до първична и специализирана помощ у нас е с по-добри показатели, отколкото в останалите страни в Европа, където листите на чакащите са много по-големи. Все още не можем да се отървем от елемента на свръхпотреблението, което е наследено от предишната здравна структура, т.нар. съветска система "Семашко".
„Отзвук”: Какво трябва да следва от това?
Д-р Даниела Дариткова: Пациентите да бъдат обучени с усилията на самите лекари, на медиите и цялото ни общество. Трябва да получат по-висока здравна култура, тоест да се обръщат към лекар тогава, когато наистина се налага. Имаше едни много абсурдни изказвания, че се закриват болниците и не се знае къде сега бабите ще си мерят кръвното. Ами болниците не съществуват, за да мерят кръвното на бабите. Всеки може с електронен апарат да си следи кръвното в къщи и като има отклонения, да отиде на лекар. Целта на реформата е когато човек е тежко болен, да го лекуват правилно в България, да има лекарства за най-тревожните заболявания, онкозаболяванията, да има ранна профилактика. Превенцията и промоцията на здравето ще бъдат в основата на нашата здравна политика. На това искаме да заложим.
„Отзвук”: Мястото на диспансерите къде е?
Д-р Даниела Дариткова: Според изискванията на Световната банка диспансерите като самостоятелни лечебни заведения не съществуват. Ще останат големите болници, които извършват специализирано лечение, примерно Белодробната болница в Пловдив. Но диспансерите с малки капацитети, каквито са в Смолян, няма да останат. Те не покриват критериите и стандартите за качество поради дефицита на персонал. Говорили сме с представители на община Смолян още като се появиха първите варианти на Закона за лечебните заведения през миналата година. Обсъждахме варианти да преминат към областната болница като нейни отделения. Трябваше да направят административно съкращение и да продължат с досегашните си дейности. Знам, че се създадоха много емоции около диспансера. Но той не може да сключи договор с РЗОК заради изискванията за рентгенолог - изисквания, които са много коректни. Преди са правени изключения, но сега не. Целяхме да намерим подкрепа за областната болница, защото за клиничните пътеки по белодробни болести МБАЛ-Смолян среща затруднения. Смятам, че когато трябва да се решават въпроси от такава важност за обществеността, и лекари, и ръководители трябва да бъдем единни.
„Отзвук”: В случая не се постигна единомислие, защо?
Д-р Даниела Дариткова: Специалистите от диспансера решиха, че искат да работят самостоятелно. Да, те имат финансиране от държавата за наблюдение на туберкулоза. Предполагам, че ще имат договори и за доболнична специализирана помощ като пулмолози, но по клиничните пътеки, по които са работили досега, няма да работят, което е в ущърб на населението. Смятам, че можеше да се постигне консенсусно решение без да се влагат емоции. Психодиспансерът работи само чрез държавна субсидия, там не изпълняват договори по клинични пътеки и затова емоции нямаше.
„Отзвук”: А ще е нужна ли реформа в центровете за спешна помощ?
Д-р Даниела Дариткова: Като структура и филиали там не се налага реформа. Нужно е семо подсилване. От 1-ви февруари всички лекари от даден регион ще могат да дават дежурства в ЦСМП. Информацията от Рудозем е, че 14 лекари от общината и един от Златоград са се записали. Това ще промени капацитета на центровете. Ако сме коректни, ще кажем, че досега в тях работеха малко лекари и основно фелдшери. Подсилването на екипите е стъпка към по-доброто функциониране на първичната медицинска помощ в тези райони. Колегите ще могат да се освободят от 24-часовото разположение, което практикуват почти 10 години вече. Това е много обременяващо за тях - и психически, и физически.
„Отзвук”: С каква цел бе пътуването Ви за Брюксел през седмицата?
Д-р Даниела Дариткова: Участвах в четвъртата среща, посветена на превенцията на рака на маточната шийка. Последната седмица на януари винаги се посвещава на това социално значимо заболяване. При него са установени всички възможности за превенция и профилактика. Тоест, установен е причинителят - човешки папилома вирус. Има и има ваксина за него. Чрез активна, масивна профилактика и добро покритие на цялата женска популация може да се постигне до 80% снижение на смъртните случаи. Обсъди се работата на всички европейски и неевропейски страни в борбата с рака на маточната шийка. Доказано бе с разчети, че ранната профилактика е ефективна не само за съхранение на човешкия живот, но е и изключително икономически обоснована, защото намалява всички скъпо струващи медицински процедури. На този форум българското правителство получи награда "Перлата на мъдростта" заради проекта "Спри и се прегледай!", започнат миналата година. Целта е да се разработи скрининг за три основни заболявания - рака на маточната шийка, на млечната жлеза и коло-ректалния карцином. Сега предстои практическата реализация на този проект, чиято стойност е 20 млн...... Половината са от фонда за развитие на човешките ресурси. Когато се изпълнят задачите по него, страната ще може да се покрие с всеобхватно скринингово проучване. Срещата беше много полезна за мен, защото това е медицината, към която ние се стремим с тази реформа.