Д-р Даниела Дариткова: Здравната каса има резерви да увеличи стойността на клиничните пътеки още сега
Д-р Дариткова, как според вас трябва да се реши въпросът със съществуването на множество лечебни заведения и обоснованото недоволство в цялото съсловие от ниските заплати?
- Няма как да се даде обобщена картина за заплащането в сектор здравеопазване, защото всеки конкретен случай на лечебно заведение трябва да се разглежда индивидуално. От гледна точна на общото ниво на заплащане в министерството на този етап са събрани информации само по отношение на заплатите на медицинските специалисти в общинските и държавните болници. От тази информация, която касае и основни брутни заплати, остава впечатлението, че в различните лечебни заведения има голям дисбаланс между нивото на заплащане и интервенцията на министерството в посока на създаване на методика, която да позволи на директорите на лечебните заведения до някаква степен да балансират разликите, ще бъде полезна. Но в никакъв случай министърът на здравеопазването не може да определи конкретното ниво на заплащане, защото отговорността за него е на всеки директор.
Темата е изключително съществена и трябва да продължим да обсъждаме по какъв механизъм освен чрез добро финансово осигуряване и възможност за кариерно израстване ние трябва да задържим и лекари, и сестрите в България.
Вие самата имате горчив опит в болницата в Смолян, в която давахте нощни дежурства само и само да запазите педиатричното отделение, и познавате много добре болниците в градовете извън София. Как могат да се привлекат специалисти там?
- За мен парадоксално е, че в тези периферни болници ние осигуряваме специализация и заплащане на една много добра заплата на младите лекари с възможност те да се включат активно в работата на болницата и да трупат практически опит. В същото време желанието на завършващите млади специалисти лекари и медицински сестри е да попаднат в големите университетски центрове. Това за мен наистина е проблем, който няма как да се реши без обединените усилия, от една страна, на обучаващите, които да информират достатъчно адекватно всички студенти за възможностите да се реализират в България. От друга страна, е необходима и голяма активност от страна на местните общински ръководства, които да предоставят преференциални условия и стипендии за тези, които специализират и които са им потребни като специалисти за съответните лечебни заведения. Трябва и голяма активност от страна на мениджърите. Аз лично смятам, че всеки мениджър на болница трябва да посещава студентите преди промоция, да разказва за съответното лечебно заведение, да го рекламира, за да може да привлече кадри. Всичко това като комплексни усилия може да доведе до завръщане на специалистите в различните региони. Това касае болниците. За мен по-големият проблем е, че няма работещи в първичната извънболнична медицинска помощ.
Как би могъл да се реши въпросът с недостатъчния брой лични лекари?
- Би трябвало много внимателно да се обмисли изискването за придобита специалност по обща медицина, за да може един лекар да открие практика. Предвид дефицита на кадри трябва подробно да обсъдим със съсловната организация, с академичната общност възможността да се започне практика по обща медицина, за да се осигурят лекари в регионите, в които има дефицит на такива, и да се специализира в хода на работата. Това ще позволи да се преодолее липсата на общопрактикуващи лекари, практиката ще бъде полезна на пациентите и на самия лекар. Трябва да се търсят и съвременни методи на обучение, за да могат лекарите едновременно да практикуват и да се обучават, без да трябва да се отклоняват от работа. Разбира се, могат да се осигурят различни варианти на надзор от лекар специалист по обща медицина, който работи в съседство. Трябва обаче да се даде свобода на завършилия медицина да започне да работи в тази сфера и да специализира едновременно. От времето, когато бях общински съветник в Смолян, се запази добрата традиция да предоставяме стипендии от 10 хил. лв. годишно на всеки, който специализира в направление, което е дефицитно за нашата болница, и започне работа в нея.
Преди няколко месеца положихте големи усилия да прекроите бюджета на здравната каса със заложените множество промени в здравните закони. В момента продължават да излизат като проблеми лимитите за лечение и лекарства, разходоефективността, ограниченията за заплащане от касата. Мислите ли, че нормативната уредба би могла да се оптимизира допълнително?
- В закона отговорностите по отношение на конкретното разпределение на лимитите падат върху надзорния съвет на касата. Смятам, че има достатъчно средства в бюджета на НЗОК, за да се търси ефективно разпределение така, че дефицитът да не се отразява на пациентите, да не се отразява в достъпа им до специализирана извънболнична медицинска помощ, до медико-диагностична дейност, до болнично лечение и съответно до лекарствена терапия. Тук изцяло разчитам на компетентността и административния капацитет на НЗОК и съответните районни здравноосигурителни каси.
Какво е вашето отношение към протеста на педиатричната болница, смятате ли, че това е процес, който дълго време трябва да търси решение, особено искането за ликвидация и преобразуване?
- За мен големият проблем в този процес е отсъствието на ръководството на болницата, там има директор, борд от трима души, които по някакъв начин не са отговорили на проблемите, които колегите сега излагат пред обществеността и прехвърлят към министерството. В течение съм на някои от административните проблеми, имам предвид изискването да се лимитират леглата по отделни подспециалности. Имаше нарочен отговор от районната здравноосигурителна каса до ръководството на болницата, че тъй като става въпрос за специализирана болница по педиатрия в рамките на общия леглови фонд, вътре могат да се правят преразпределения на пациентите според потребностите. Тоест 11-ият пациент за 10 легла по неврология може да бъде приет, като се преобразува болничното легло от ендокринологията и да се реши проблемът. Това по никакъв начин не е стигнало до колегите или ако проблемът още персистира, не е артикулирано правилно от районната здравноосигурителна каса. Другият проблем е, че ръководството на болницата изобщо не е кандидатствало за допълнителни източници на финансиране. Лечебното заведение няма спешно отделение, а то може да бъде финансирано от Министерството на здравеопазването. Всички сме наясно, че има проблем с оказването на спешна педиатрична помощ в София. Имаме информация от болница "Пирогов", в която е разкрито такова спешно отделение и те вече имат по 200 пациенти на ден, прегледани в това отделение. Това отделение е механизъм болницата да гарантира достъп до педиатрична помощ при едни много добри професионалисти и от друга страна – да си осигури допълнителен източник на финансиране. Педиатричната болница не е кандидатствала и по другите механизми, които министерството осигурява, всички програми са налични и би следвало да ги използват. Съгласна съм, че трябва да се намери решение за липсата на скенер, това беше един от изтъкнатите проблеми. Болницата е строена така, че изграждането тепърва на такава структура ще излезе изключително ресурсоемко и сложно. На територията на т.нар. каре на Александровска болница има достатъчно струпана апаратура, която може да се натовари ефективно.
За мен наистина е важен разговорът за това педиатричната помощ в България да стане реален приоритет. Наистина може да се премахне лимитът на тази болница, защото е специализирана, и вярвам, че това ще се случи на следващия надзорен съвет на касата. Трябва да се търси и решение да се увеличат цените на клиничните пътеки по педиатрия. Смятам, че допълнителните средства в сектор здравеопазване, които трябва да се осигурят, за да се постигне увеличение на заплатите на всички специалисти според професионалните им ангажименти, трябва да мине през финансирането от НЗОК. Това е нашият модел на финансиране. Объркването на бюджетиране и финансиране чрез осигуровки може да създаде много по-голям проблем и да не създаде устойчивост на лечебното заведение в бъдеще.
Вие многократно сте поставяли въпроса за реалното остойностяване на клиничните пътеки и на медицинската дейност като цяло. Кои други специалности освен педиатрията бихте анализирали приоритетно?
- Смятам, че трябва да се преразгледат цените на пътеките, които са най-ниско остойностени и с които болниците работят масово, особено малките общински болници. Това е начинът да не се върти оборот на пациенти, а наистина да бъдат диагностицирани и лекувани точно тези, на които им се налага да постъпят в болница. Освен това така ще се гарантира приход на лечебните заведения, така че те да могат да задържат персонала си чрез добро заплащане. Това е ефективният механизъм, който трябва да се осмисли, защото според мен има резерви в касата и увеличението може да стане още сега.
Смятате ли, че трябва да се преостойностят пътеките за долекуване и продължително лечение, по които много болници се грижат продължително за възрастни пациенти с множество заболявания. Много общински болници изпълняват точно тази социална функция.
- Смесването на здравните и социалните грижи според мен ще се реализира в няколко насоки. От една страна, общинските болници трябва да бъдат подкрепени чрез увеличение на цените на пътеките, които най-често ползват, и да бъде създадена възможност да реализират потенциала си в долекуването. Това също минава през доброто остойностяване на тези пътеки. Имаше едно интересно предложение от Българския лекарски съюз да се разпишат пакети за тези лечебни заведения и да бъдат добре остойностени, така че да се допуска възможност за коректно лечение на пациентите по истинските им диагнози, а не по тези, които съответстват на клиничните пътеки, допустими в даденото лечебно заведение. И в същото време да се осигури достатъчен ресурс, за да може тези болници да са мястото, което да позволи достъп на пациентите в малките и отдалечените населени места.
От друга страна, в Закона за социалните услуги се дефинира предлагането на т.нар. социално-здравни услуги и има вече университети, които ще подготвят такива специалисти. Там ще се даде възможност за подкрепа в дома на пациента, полезна грижа с оказване на социална и на здравна помощ. Ако всичко това се реализира, ще имаме една по-добра грижа за пациентите и това ще намали натиска върху лечебните заведения за хоспитализации, а самата здравна помощ ще бъде по-добре насочена.
Какво е вашето отношение към спорадичните искания в сектора болниците да се преобразуват в нон-профит организации? Мислите ли, че това би решило проблема със съществуването и финансирането?
- За мен търговското дружество е само юридическа форма. Основният проблем според мен в сектор здравеопазване не е начинът, по който функционират лечебните заведения, а начинът, по който се финансира медицинската помощ. Много пъти сме говорили, че в клиничните пътеки не е заложено точно остойностяване, някои клинични пътеки са приоритетно остойностени, а други – недооценени като стойност. Оттам са и дисбалансите, които се трупат с години - в разположението на различните видове медицински услуги, от това произтичат дисбалансите и в медицинските специалности, от това се формират и дефицитните медицински специалности, заради това е липсата на педиатри, на патоанатоми, анестезиолози. Това е тема, която многократно сме засягали и която за съжаление засега не е намерила своето решение. Трябва да се търси един добър диалог с Българския лекарски съюз и аз смятам, че сега е подходящият момент и с другите съсловни организации да се обсъдят бъдещите рамкови договори, които ще бъдат тригодишни. Трябва да се даде възможност за друг механизъм и по-добро остойностяване и предефиниране на клиничните пътеки, за да започнат да се преодоляват дисбалансите. Иначе дали ще е търговско дружество или нон-профит организация, болницата трябва да отговаря на определени нормативни изисквания за добро менажиране.
Какви са вашите законодателни приоритети през тази година, отбелязали ли сте проблем, който все още е подценен?
- Очакваме законопроект от Министерския съвет, респективно от Министерството на здравеопазването, който да бъде в отговор на решението за намаляване на административната тежест и оптимизиране на всички административни процедури. В него ще се включат промени в различни закони, за да се преодолеят някои от проблемите, които възникнаха при подписването на този рамков договор. Например ще бъде дефинирано и законово регламентирано плащането на 2 лв. на аптеките за обработка на рецепти от НЗОК и др. До края на годината нямаме намерение да правим структуроопределящи промени в законите.