Даниела Дариткова, ГЕРБ: Бюджетът на НЗОК за 2016 е стабилен и гарантира, че ще стигнат средствата до края на годината
Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в парламента в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене проектозакона за проектобюджета на НЗОК за следващата година. Днес бюджетът ще бъде разгледан и в пленарна зала на извънредно заседание. Общо заложените приходи са 3 милиарда 204 милиона лева или със 129 милиона лева повече от 2015 година. Ще се гарантира ли с този бюджет финансовата стабилност на здравната система у нас и как може да се преодолее дефицитът в системата? Тези и други въпроси ще зададем в следващите минути на д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в парламента. Г-жо Дариткова, вие удовлетворена ли сте от така заложения бюджет на здравната каса за 2016 година? Отразява ли той реално състоянието и нуждите на системата?
Даниела Дариткова: Аз смятам, че както изтъкнахте, 129 милиона 215 хиляди повече в бюджета за 2016 година ще гарантират стабилна финансова рамка на системата на здравното осигуряване. В рамките на това увеличение ние имаме по отделните пера 2 милиона лева повече за първичната извънболнична медицинска помощ, приблизително 11 милиона за специализираната извънболнична медицинска помощ, или за така популярните направления за специалист, за денталната помощ 3 милиона лева повече. Повишени са разходите за медико-диагностични дейности с 441 хиляди лева. 35 милиона лева повече за препарати за лечение на онкоболни, и около 60 милиона повече за болничната помощ. Това е възможното увеличение и разпределение на средствата по пера. Смятам, че ще гарантира финансова стабилност на системата и сигурност, защото в рамките на тази година преразходите са в много по-малки параметри, и ние се справяме без актуализация на бюджета. Сега, голямото предизвикателство, разбира се, в рамките на това увеличение е ние да постигнем и тази организационна стабилност, която да гарантира наистина ефективното разпределение на средствата. Това ще се случи с други законови и подзаконови нормативни актове, които, част от тях са приети, които предстои да бъдат приети от Министерството на здравеопазването.
Водещ: Иска ми се да уточним нещо важно, което възникна като въпрос при вчерашното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Появиха се притеснения от страна на опозицията и от страна на омбудсмана Мая Манолова, свързани с текстовете от чл. 3, чл.4 от законопроекта. Налагат ли се наистина, както се твърди, лимити на разходите в болниците и лечебните заведения? Има ли основание в притесненията, че може да се стигне и до връщане на пациенти?
Даниела Дариткова: Тази тема се повтаря и се спекулира с нея при приемането на всеки бюджет на НЗОК. Ставаше въпрос за това вчера, че регулативни стандарти по отношение на извънболничната помощ е имало вече в почти всички последни 10 бюджета на Касата, да не кажа и повече, защото при условие, че приемаш финансова рамка за годината, ангажимент и на парламента, която приема бюджета, а оттам и на изпълнителните органи, т.е. на оперативното ръководство на касата, е да гарантира разпределението по месеци на тези финансови ресурси, за да може наистина да сме сигурни, че парите ще стигнат за здраве до последните месеци на годината. Всяко друго поведение би било безотговорно. Същото касае лечебните заведения за болнична помощ. Ние имаме от години прогнозни бюджети от времето, когато се видя, че имаме ескалация на хоспитализациите, и все пак трябва да имаме известно разпределение на средствата, така че от една страна те да са достъпни еднакво до всички граждани, които са здравноосигурени. От друга страна, отново да се гарантира бюджетът, който е стабилен и ще стигнат средствата до края на годината. Един нов елемент тук се заложи, който създаде притеснения, но той беше интерпретиран според мен пак относително спекулативно. Ставаше въпрос за това, че освен стойности, тук ще се разпределят и обеми дейности. За да можем да успокоим всички, а и всъщност ние бяхме ангажирани като народни представители да подобрим текстовете, внесохме предложение, и то беше одобрено вчера от Комисията по бюджет и финанси, че това разпределение подлежи на анализ, преосмисляне и преразпределение, при условие, че се установи че има дефицит или неизползване в отделни региони на страната. Сега оттук вече на ход наистина е Надзорния съвет на НЗОК и Регионалните здравноосигурителни каси да осигурят много ефективна и своевременна система за наблюдение на движението на пациентите в различните лечебни заведения, защото тук принципът, че пациентът избира лечебно заведение се запазва. Т.е. предпочитаните болници трябва да бъдат с осигурен финансов ресурс. А от друга страна, ще бъде гарантирано по този начин и че пациентите, които напускат една област и отиват да се лекуват в друга, също ще получат средства за плащане на техните услуги, които са получили. Смятам, че тези механизми съдържат и възможности, за да бъдат достатъчно гъвкави, и да не се стигне в никакъв случай до отказ на лечение на пациент. Трябва да подчертая, обаче, че все още предстоят и преговорите между Лекарския съюз, и в рамките на Рамковия договор се договарят тези обеми и стойности, и цени. Значи, преговорният процес ще генерира окончателното решение за тези обеми, а тук Лекарският съюз има огромен ангажимент също. От друга страна, първите три месеца на годината, ние ги оставяме като преходни, защото все още не са готови пакетите - основният и допълнителен, които трябваше да изработи Министерството на здравеопазването, така че реално всичко това, за което говорим,ще се случи след 1 април.
Водещ: Всъщност кое наложи това отлагане и ще може ли системата на пакетите медицински дейности наистина да заработи от 1 април? И финансово обезпечено ли е най-вече разделянето на пакетите?
Даниела Дариткова: Системата не е спирала да работи. Тя ще работи и до 1 април. Така или иначе до 1 април се запазват правилата от сега действащия рамков договор. Разделянето на пакетите ще стане след 1 април, и ние дадохме възможност да се използва оперативният резерв на касата, защото в рамките на този оперативен резерв след 1 април, когато се остойностят пакетите и стане ясно кое ще бъде за болнично лечение, и кое за извънболнична медицинска помощ, могат да се прехвърля средства по различните параметри на бюджета. Това ще става с решение на Надзорния съвет. Тези текстове също фигурират в Закона за бюджета, така че смятам, че когато Министерството на здравеопазването финализира текстовете по наредбата за пакетите и стане ясно наистина какво ще е точно тяхното съдържание, това ще е обект вече и на договаряне по съответната наредба между Лекарския съюз и Касата, и смятам, че от 1 април би следвало без сътресения системата да започне да работи в режим на новите пакети.
Водещ: Нека да изчистим и още едно притеснение, което се появи от страна на Лекарския съюз, а и от страна на пациентските организации, свързан с дефицита. Реалистично ли е според вас дефицитът да бъде намален през следващата година? Твърде оптимистични ли са очакванията той да бъде около 35 милиона лева? Изобщо как може да бъде намален?
Даниела Дариткова: Аз наистина не знам точно за какъв дефицит се говори, защото в рамките на тази година се чуват различни становища от страна на пациентски организации, от страна на Министерство на здравеопазването и на НЗОК. Смятам, че в рамките на бюджета 2016, това, което финално съм чула като устно изражение на дефицита, е не повече от 10-20 милиона. Какви ще са реалните параметри в края на годината ще стане ясно, но при условие, че за следващата година имаме заложени 129 милиона повече, смятам, че притесненията в никакъв случай не са реалистични.
Водещ: Как могат да се облекчат като цяло разходите в системата? Електронната борса за лекарствата ще облекчи ли реално разходите на болниците, например?
Даниела Дариткова: Аз смятам, че има различни предложения в различни посоки, които целят оптимизиране на разходите в системата на здравеопазване. Част от мерките вече работят, както примерно приетото задължително изискване притежателите на разрешителните за употреба да дават отстъпки за лекарствата, които са за лечение на онкопациенти, които са сами в група. Там вече се генерират ефективно връщане на средства и оставане на средства в рамките на бюджета за лекарствена терапия. От друга страна, разходите за здравеопазване не можем да очакваме, че ще намаляват, защото непрекъснато нови терапии, нови високотехнологични лечения навлизат в системата. Нашият ангажимент е организационно да осигурим системата, че там наистина, където се нуждаят пациентите от лечение на основни социално-значими заболявания, лимитирането да бъде преодоляно. В този смисъл са и всички намерения и на правителството, а и нашите действия като законодатели, за да постигнем по-висока ефективност на здравната система.