Владимир Уручев: Липсата на единодушие между институциите в страната, блокираше работата на Европейските институции спрямо нас
„Фокус”: Г-н Уручев, какъв е поводът за визитата Ви в Смолян?
Владимир Уручев: Поводът е регулярно посещение на Смолянска област. Приключиха изборите, приключи съставянето на правителството и реших, че на място е хубаво да видя какво имаме насреща. А месеците юли и август са наситени с много празници в Смолянска област. Основното нещо при евродепутатите и народните представители за региона е да не прекъсват връзката с хората.
„Фокус”: Информационният център, който разкрихте по време на първият ви мандат като евродепутат, ще продължи ли да функционира в града ни? И каква е основната му цел?
Владимир Уручев: Да разбира се, този офис ще продължи работата си. Още повече, че ние натрупахме опит през изминалите две години. Имаме представа, как трябва да се развие. Ще направим така, че връзките с хората да бъдат оценени. Много по-лесно ще могат да се предвижват въпросите, които хората поставят, тъй като ние сме вече в управлението на тази страна и отговорностите, които са поети пред хората, ще бъдат решавани.
„Фокус”: Каква е вашата оценка за състава на новото правителство, предложено от ГЕРБ и Бойко Борисов?
Владимир Уручев: Аз мисля, че се получи един много силен състав на новото правителство. Хора, които са експерти в съответните си области. Хора, които са с имена, не само в България, а и в европейските структури, особено секторите, в които ние имаме и конфликти, и сериозни забележки, и натрупало се вътрешно напрежение. Във всеки от секторите виждам професионалист, виждам човек, който не е обвързан с кръгове, с обръчи. Очакванията, които имат хората към това правителство са много големи.
„Фокус”: Г-н Уручев, като специалист в областта на енергетиката, какъв е вашия коментар за новата структурата на Министерството на икономиката и енергетика, към което бе добавен и туризма? Все пак се очакваше енергетиката да се обособи в отделно министерство, защо не се случи?
Владимир Уручев: Аз мисля, че не е проблем уголемената структура. Това по никакъв начин няма да повлияе на качеството на работата, тъй като направлението енергетика ще си остане като такова направление. Според мен то ще се завежда от зам.- министър. Идеята на обединяването на структури е да се намали държавната администрация. Аз мисля, че тук ще постигнем успехи. Мисля, че едно вещо ръководство, от един министър, който има опит, капацитет и много по- странично виждане върху нещата, ще спомогне много от погрешните схеми, които ги има да бъдат избегнати. Освен това част от проблемите са липса на национална стратегия, липса на национални приоритети. Отделно липса по направление на проекти за атомна енергетика, въглищни централи, възобновяеми източници, водни обекти и др. Тези приоритети трябва да се разработят, трябва да мине едно много широко обществено обсъждане с гражданите, с професионални организации, с неправителствени организации, с екологичните сдружения. Да влезе това в Народното събрание, да се приеме и да се знае, че нашата стратегия за следващите двадесет години в Енергетиката е ясна. И естествено да отчетат европейските приоритети и световните тенденции.
„Фокус”: Какво е бъдещето на големите енергийни обекти в страната ни?
Владимир Уручев: Действително, ако говорим за енергийна независимост или по- скоро за намаляване на независимостта, тъй като Европа няма собствени източници и няма как да стане енергийно независима е ясно, че пътищата са няколко. Трябва да се търси т. нар. диверсификация, т.е. да има разнообразяване на източниците, от които да постъпва енергия от ресурси, пътищата, по които се пренася до Европа. В това отношение България трябва много ясно да застане на страната на Европейския съюз. Тези приоритетни проекти за ЕС трябва да станат по- голям приоритет за нас, отколкото за ЕС. Тъй като ние сме малка страна и нашата икономика върви на ниво национален бюджет. Ние не можем да се сравним с големите фирми. И единствено, когато зад нас стои целият ЕС, тогава може да се смята, че ние можем да защитим нашите приоритети. Изхождайки от тази ситуация, очевидно е , че „Набуко” е проект, който България не само трябва да защитава, а и трябва да ускори, и да се работи активно, колкото се може по –рано той да се случи. Имаше едно много сериозно развитие напоследък, когато се подписа едно междуправителствено споразумение, в което бяха преодолени част от спънките, които имаше от позицията на Турция. След като тази държава, през която минава по- голямата част от тръбопровода, е обявено, че проекта има бъдеще, аз смятам, че сега ролята на България е да работи много сериозно по него. Колкото до „Южен поток”, той е конкуренция на „Набуко”. Този конкурентен проект, също ще има своето място и то ще дойде тогава, когато в Европа потреблението на природен газ изисква да има нови тръбопроводи за доставка. Аз не мисля, че това ще е в много отдалечено бъдеще. Буквално, в момента, в който се изчистят нещата около „Набуко” съм сигурен, че ще заговорим за „Южен поток”, като за един от проектите, на който вече да му се търси решение. АЕЦ „Белене” е следващият много голям проект, който трябва да разглеждаме от сега, моментно състояние или в близките години и в по- далечна перспектива. Когато след 15 години ще има съвършено друг облик енергетиката в Европа, а и в целия свят. В глобален мащаб -това е заради осъзнаването на всички държави, че трябва наистина сериозно да се борим срещу климатичните промени и тогава ще има няколко енергийни източника, които ще могат да удовлетворяват новите изисквания. Ядрената енергетика в този си вид, в който е сега е един от източниците, който е добре усвоен, надежден, не изхвърля вредни емисии и конкурентоспособен. Той очевидно ще има място. Другите са все още на подхода. Дали ще бъде водородна енергетика, дали ще бъде на електричество в градовете, имам предвид транспорта. В сегашен план обаче нещата за АЕЦ „Белене” не изглеждат толкова добре. Първо страната ни се намира в криза, както е в целия свят. Това означава, че ние не разполагаме с финансови ресурси, за да може да се финансира този проект. Компанията РВЕ е с декларирано 49 % участие в този проект. И по този начин може да се каже, че той е блокиран. Сега много важна задача е да се оцени какво е реалното състояние и какви са възможните пътища, за да може да бъде продължен този проект. Да се замрази отново означава 2 милиарда да бъдат отново погребани. А това са пари на българския данъкоплатец. И тъй като не можем с лека ръка да замразим проекта, ще търсим всички възможни пътища, дори е възможно и намалянето на българското участие. Икономистите и финансистите ще предложат различни схеми и ще тръгне да се работи по тях. Но при всички условия държавата не може да си позволи да даде финансови гаранции, че този проект може да тръгне за държавна сметка.
„Фокус”: Какво е бъдещето на каскада „Горна Арда”, как се вписва проектът?
Владимир Уручев: Нямам разбира се, цялата информация. Нея ще я видим сега, когато се структурира вече правителството, когато се извадят документите, и се види какви договори са подписани. Докъде са стигнали сложните преговори и взаимоотношения с турската фирма. Кои са хората от западните компании, които искат да изкупят техния дял. Като експертно мнение бих казал, че това също е един от необходимите проекти, както и „Цанков камък”. Макар, че и двата проекта са много скъпи. Откупуването на вложените инвестиции ще е много дълго, но те не са само енергийни проекти. Това са проекти свързани със силна социална насоченост. Те ще създадат нов поминък на един район, който в последните двадесет години беше затворен. Освен това практиката в много западни страни показва, че в такова отношение, една такава инвестиция ще се откупи не само с продажба на ток, а и с развитие на редица нови бизнеси.
„Фокус”: Г-н Уручев, очаквате ли да се възвърне доверието на Европейските институции в България, след избора на новото правителство?
Владимир Уручев: Директно да кажа, че доверието ще се върне, няма да е най- вярното. И все пак минало е твърде малко време, за да се натрупат впечатления, но това което се видя, е че българският народ на последните избори, много ясно се произнесе. Той искаше да дойде на власт партия, която да се бори срещу корупцията, срещу престъпността. Това, което искат и нашите западни партньори. Аз мисля, че още в първите месеци, ако имаме реално направени стъпки с постигнат резултат, доверието към България ще започне много бързо да се връща. И затова мога само да поздравя избора на такива възлови места, като Министерството на вътрешните работи, на правосъдието, хора, които са много навътре в проблемите и хора, които много добре знаят какво трябва да се прави, т.е. няма да се губи време да се правят концепции. Още повече, че всичко това е съгласувано и очаквано от нашите европейски партньори.
„Фокус”: Какво е мнението Ви за доклада на ЕК?
Владимир Уручев: Докладът е доста критичен, което го очаквахме, защото реално оценяваме ситуацията в страната, че напредъка ни не е много голям. Докладът е и демократичен и има дадени абсолютно конкретни препоръки. Това си е почти програма на действие. Аз съм доволен, че програмите, които разработвахме от ГЕРБ, преди да знаем този доклад, на практика всичко е залегнало. Сега просто трябва да се работи.
„Фокус”: Какви ще бъдат основните Ви приоритети наесен в парламента в Брюксел?
Владимир Уручев: Аз ще работя в Комисията по индустрия, енергетика и изследване и в Комисията по околна среда и здравеопазване. Те съвпадат с моята експертиза, за което се радвам. Този път трябва да постигнем това говорене за България в един глас. Липсата на единодушие между правителствените и неправителствени организации, и различните институции в страната ни, блокираше работата на Европейските институции спрямо нас. Те смятаха, че след като нямаме единна визия и единогласие, няма как да се развиваме в бъдеще.