Даниела Дариткова, зам.-шеф на здравната комисия в НС: И омбудсман ще защитава правата на пациента
- Д-р Дариткова, очаква се съвсем скоро в пленарната зала да бъде внесен за гласуване проект на Закон за правата на пациента. Какво най-общо ще урежда той?
- Законът ще урежда освен правата и задълженията на пациентите. Идеята е всичко, което се отнася до тях, да бъде събрано в един документ. И сега някои от техните права и задължения са фиксирани, но са разпилени в няколко други нормативни документа. Голяма част от правата на пациента фигурират в Закона за здравето. Основното, което сме си поставили за цел със създаването и приемането на новия закон, е да възстановим нарушеното доверие между лекаря и пациента, което напоследък е в криза. В проекта има много детайли, които все още се обсъждат с пациентските организации и не са окончателни. Основното, върху което обаче се концентрирахме, са правата, залегнали в Хартата за правата на пациентите, като наблягаме изрично на правото им на информация.
- И сега се говори, че ние, пациентите, се ползваме от правото на информация. Какво е новото?
- Действително, пациентът и сега има право на информация, но занапред ще въведем условието тя да му бъде поднасяна в пълна степен и на разбираем език. Той трябва още в началото да знае в какво се състои лечението, какво е финансирането на терапията и дали няма да се наложи да доплаща и в какъв размер за една или друга дейност или консуматив. Регламентира се и правото на пациента на безопасност при предоставянето на медицинска помощ, уважение на неговото време. Това означава да не бъде препращан безсмислено от кабинет в кабинет, когато това не се налага, регламентира се и правото да му бъдат спестени болката и страданието.
Искаме текстът да бъде максимално консенсусен. Затова сме създали специална работна група, която прецизира всичко, от което може да възникне спор или дори само неяснота.
- Много ли са спорните моменти?
- Не са много, но все пак има няколко. Ние искаме в закона да се фиксират задълженията не само на лекарите, но и на пациентите. Срещу това се изказват пациентските организации. Ние обаче смятаме, че текстът за задълженията на пациента е много важен, защото, на първо място, болният трябва да има грижа за собственото си здраве. Ако той е нехаен, не може да очаква, че системата на здравеопазване може да се справи ефективно със здравословния му проблем.
- Означава ли това, че един болен, който е занемарил здравето си, не се е явявал на задължителните профилактични прегледи, ще търпи санкции, когато му се наложи да потърси лекарска помощ?
- Санкции за неявяване на профилактичен преглед и сега съществуват, те са описани в Закона за здравето. Механизмът за прилагането им обаче не работи. Не е известно към момента да има глобен за такъв пропуск. Бъдещият закон обаче предвижда не само регламентирането на такива санкции, но и начина на упражняването им.
Текстът по проектозакона е готов отдавна, правят се непрекъснато обсъждания в пациентските организации, но не мога да скрия, че работата по него върви трудно. Не всички от пациентските организации ни върнаха становищата си по проекта. Това определено ни бави.
Спорен въпрос в него е и как точно пациентите да получат извънсъдебно обезщетение при допусната лекарска грешка. Един от вариантите е създаването на фонд, който обаче ще натовари бюджета не само със средствата, които ще отиват за обезщетения, но и с издръжката на административното звено, което ще го обслужва. Другият е обезщетяването им да става чрез застрахователните фондове, както е широко застъпено по цял свят.
Освен това в член 189 от Закона за лечебните заведения се застраховат лицата, упражняващи медицинска професия, предвид вреди, които могат да настъпят в резултат на професионални задължения.
- Лекарите имат своя Лекарски съюз, който при всички обстоятелства ги защитава. Пациентите обаче нямат.
- Точно в тази връзка получихме много интересно предложение от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Оттам предлагат създаването на институцията омбудсман за пациентите в болниците. Тази идея е много добра, но има и известни рискове. Ако той бъде на щат в болницата, как ще върви срещу интересите на работодателя си. Самият пациент едва ли ще му гласува доверие.
- Тоест няма да има омбудсман?
- Напротив, може да има, но да не е назначен към едно или друго лечебно заведение, а да е на щат към общината или към областната управа например. Такава е практиката в Норвегия и там институцията пациентски омбудсман работи безотказно.
- Възприемате ли предложението на Националната пациентска организация за създаване на арбитражна комисия за извънсъдебно решаване на спорове между лекари, пациенти и техните близки, които се считат за ощетени или увредени по време на лечението?
- За идеята на Национална пациентска организация засега знаем само от медиите, тя изглежда много добра. Важното е да ни я изпратят в детайли и заедно да я обсъдим. По всичко личи, че един такъв арбитраж би могъл да работи много добре и да даде много добри резултати. На този етап имаме немалко органи за проследяване на лекарските грешки, но те не работят ефективно.
- Напоследък обществото стана доста чувствително към темата лекарски грешки, и то съвсем основателно. За по-малко от три месеца има три починали родилки. Как ще коментирате този факт?
- Това е огромна трагедия както за близките, така и за лекарите. Не вярвам да има медик, който да понася спокойно смъртта на свой пациент. Необходимо е да има прозрачност при отразяването на такива случаи, но не бива да ни обзема психоза. В тези ситуации трябва да се запознаем с резултатите от разследванията, за да се произнесем къде е грешката и има ли я. Всяко премълчаване би разколебало доверието на пациента към неговия лекар, а без взаимно доверие успехът на лечението е немислим.
- В разгара на обсъжданията, провокирани от смъртта на родилките, бе изказано мнение да се премахне възможността избор на екип за родилна помощ или ако го има, то плащането да става чрез фондовете за допълнително здравно осигуряване.
- Изборът на екип бе въведен не самоцелно, а за да се стимулират предпочитаните от пациентите лекари. Аз смятам, че има нарушение в администрирането на допълнителната форма на заплащане за избор. Директорите на лечебни заведения изглежда не упражняват достатъчно контрол върху начина, по който се осъществява изборът на екип. Имаме доста информация, че не много често това съвсем не е доброволен избор, което опорочава замисъла. Знам случаи, в които хора, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, са принуждавани да правят „избор на екип”. Именно затова смятам, че идеята е замислена добре, но не се контролира от директорите. Редно е при получен сигнал за принуждаван пациент той да разпореди съответна проверка и провиненият да си понесе последствията. Защото никой не може да ме убеди, че е логично в една клиника всички да бъдат избираеми. Естествено е, че такива са доказалите се с повече умения, практика, познания. Колкото до заплащането на избор на екип от фондовете за допълнително здравно осигуряване, те и сега извършват тази услуга. Неудобството обаче е, че те работят предимно с корпоративни клиенти, а индивидуалните застраховки са рядкост при тях. Изборът на екип няма да реши проблемите ни в здравеопазването.
- Какво тогава може да ги реши?
- Комплексният подход към здравната система. Не е тайна, че имаме натрупани много проблеми в здравеопазването. Има много нива в нея, върху които тепърва трябва да работим, защото те не действат така както трябва, за да получи пациентът най-доброто, а лекарят да е удовлетворен за труда си.
- Какъв ефект очаквате от въвеждането на по-стриктни и строги критерии, на които да отговарят болниците при сключване на договори със здравната каса?
- Самата национална здравна карта изисква лечебните заведения да бъдат разделени по нива на компетентност в зависимост от това с какъв брой и с какви специалисти разполагат, и наличната апаратура в тях. Истината е, че огромният брой болници през последните години създават проблем с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Занапред обаче касата трябва много внимателно да огледа нещата при договарянето, така че да не останат хората без медицинска помощ и същевременно да не се ограничава конкуренцията.