Николай Мелемов, кандадит на ГЕРБ за кмет на Смолян: Не лъжа нито на избори, нито на лов
-Господин Мелемов, вие сте от депутатите-отличници в сегашния парламент. Защо решихте да зарежете жълтите павета и да се кандидатирате за кмет на родния си Смолян?
-Не съм от народните представители, които като стъпят на жълтите павета и губят връзка с реалния живот и града, в който хората са ги избрали. Всяка седмица през последните две години съм бил в Смолян; приемната ми като народен представител никога не е оставала празна – всеки идва със своите проблеми, със своите теми. Целият ми живот е свързан със Смолян и имам самочувствието, че съгражданите ми ме познават като открит и честен човек. Да смениш депутатското място с кметския стол не е крачна назад. Напротив. Местната власт е най-близо до всекидневния живот и всекидневните проблеми на хората. А градът ни буквално се задъхва от проблеми.
-След лов и по избори се лъже най-много. Вие какво обещавате на вашите съграждани?
-Аз по принцип съм много стиснат на обещания – обещавам само това, което със сигурност ще мога да изпълня. Гледам сега „колеги” кандидат-кметове из Смолянско ходят и обещават да вдигнат пенсиите. Това е подигравка с политиката. Но съм обещал, например, че ще направя сериозна финансова ревизия на общината. Понеже до този момент управлението на града се криеше на тъмно и отказваше отчет дори на общинския съвет. Някой трябва да каже открито на съгражданите ни какви са реалните задължения и активи на общината. Обещавам пълна прозрачност и диалогично управление. Докато досегашната администрация на Смолян се държеше с гражданите като с малки деца, които не знаят какво е най-добро за тях, та затова градоначалничката трябва да взима решения вместо тях. Впрочем, аз и след лов не лъжа. Ние в Смолян гледаме на лова и риболова твърде сериозно, за да се закачаме с такива неща.
-Вие твърдите, че нито за миг не сте прекъсвали връзката си със Смолян. Все пак, научихте ли нещо ново по време на предизборните си срещи?
-За съжаление, по-скоро се потвърди моето усещане. Безработица, младите напускат града, занемарени спортни бази. Какво драстично ново да науча за своя град, в който през ХХI век няма дори едно кино. Докарали сме го дотам да изпъдим от града собствените си деца. Защото не сме им дали друга перспектива от тази да избягат. Местният бизнес е натикан в ъгъла, няма елементарна отчетност къде отиват парите от данъците... Сега хората се дразнят от предизборното откриване на ремонтирани площадки и пенсионерски клубове. Боли ги от всички занемарени и съсипани неща в града, за бетона в планината и смолянските езера… Много са нещата, но проблемите са, за да бъдат решавани. А и хората тези неща ги споделят, но на срещите говорим основно как да променим нещата. Превръщаме тези срещи в диалог, чуваме се взаимно.
-Емиграцията на младите и образованите не е ново явление. Как, според вас може местната власт да задържи младите хора, особено в едно населено място, известно с високата безработица?
-Младите хора ще останат ако виждат възможност за реализация. Наивно е да се твърди, че общината сама може да открие работни места. То е като да тръгна да обещавам по-високи пенсии. Но местната власт може да създаде благоприятен бизнес климат, който да привлече инвеститори – местни данъци и такси, коректно и бързо административно обслужване, бързо издаване на разрешителни, равни условия. Отделно, младите имат нужда от уважение, от зачитане. Напоследък целият град е потресен от една типична за досегашната администрация история. На предизборна среща на Дора Янкова, едно момче станало да я попита защо ни е толкова висок данък МПС и го сравнило със съответния данък в Пловдив. На което отговорът бил: ”Като не ти харесва тук, отивай да живееш в Пловдив!”. Младите трябва да разберат колко държим на тях. Включително като им създадем условия за забавления и по-здравословен начин на живот, ако щете. Затова развитието на спортните бази в общината е абсолютен приоритет за нас!
-Грижи за спорта по време на криза? Разумно ли е да извеждате този приоритет?
-А с какви очи ще твърдим, че искаме да развиваме туризма и в същото време да нямаме един тенис корт, а младежите да пътуват до Девин и даже до едно околно село, за да плуват. Не може да правим туризъм без спорт. Пък и традициите в спорта са една от визитките на Смолян. Имаме ски писти, добре. Имаме възможности за лов и риболов. Но трябва да правим допълнителни усилия, за да се справим с все по-нарастващата конкуренция на други туристически дестинации. И да направим възможното децата ни да растат по здравословен начин, да каляват не само телата, но и психиката си.
-Географското разположение на Смолян изглежда безспорен плюс. Вие обаче с другия народен представител на ГЕРБ от Смолян – д-р Дариткова настоявате в парламента за приемане на специална държавна стратегия за Родопите… Нима планината има и недостатъци?
-Не е лесно да се обобщи. Планината ни дава поминък като туризма, но оттук нататък прави доста неща значително по-трудни, отколкото в равнината. Земеделието и животновъдството имат нужда от специфични грижи, за да се развиват. Онази изолираност, която стръмната планина ти дава, утежнява включително социалните дейности и образованието. В планината всичко става по-трудно – от земеделието до социалните дейности, образованието. Липсата на пътища и добра инфраструктура допълнително утежнява положението. Категорично имаме нужда от държавна стратегия, но не само за Родопите, а за всички планински райони в страната.
-Обвинявате досегашната администрация на община Смолян в липса на прозрачност. Какви са доводите ви?
-Ще ви дам само един пример. В последния си ден като кмет, буквално минути преди да излезе в отпуск за предизборната си кампания, Дора Янкова дирижира послушното си мнозинство в съвета да приеме предложение за инвестиционна програма за газификацията на гр. Смолян. Предложение, което не само не е било дискутирано от общинските съветници, а дори не им е било показано. Предложение, отварящо пътя за поредната процедура на пряко договаряне, при която ще се защити нечий приятелски интерес, вместо да се договорят най-добрите условия за общината. А на това в развития демократичен свят му викат само по един начин – корупция.
-По време на кампанията няколкократно сравнявахте досегашното управление на общината с това на тройната коалиция. НДСВ, както знаем, имаше минимално участие в общинския съвет. Какво имахте предвид?
-В последната седмица на кампанията, в Смолян се изсипва тежката артилерия на тройната коалиция. В последния ден преди деня за размисъл пристига „бащата” на коалицията – отиващият си президент Първанов. А в петък и събота дойдоха и Доган, и Станишев. Може пък да е само съвпадение…