Болно ми е да го кажа, но работата на Общинския съвет в Смолян през последните години минаваше под знака на силно политизиране на дейността. Вместо да се говори по проблемите на града, се губеше време от заседанията в общи приказки и оценки на държавното управление на страната и изтъкване на успехите и неуспехите на една или друга политическа партия на държавно ниво.Тази тенденция особено силно пролича след като ГЕРБ спечели парламентарните избори. Повече от половината време минаваше в деклариране на различни политически възгледи и пропагандирането им.

Нито в заседателната зала, нито в отделните комисии видяхме взаимодействие между общинските съветници от различните политически групи при решаване на въпроси от общинско значение. Партийните дрязги надделяваха над желанието да се работи в полза на града. За съветниците от мнозинството сякаш беше въпрос на политическа чест да подкрепят  предложенията от администрацията, независимо от качеството им и да се отхвърлят предложенията на ГЕРБ. Дефицитът на прагматизъм в работата на Общинския съвет логично доведе до липса на ефективност и  налагане на спорни едностранни решения.

 

 

А на Вас харесва ли ви „изграденото” в Смолян през последните два мандата на настоящия кмет? На мен – не. Какво е моето обяснение как и защо се стигна дотам? При определяне на основните обекти за инфраструктурно строителство, ремонти, нови обекти и др. се спазва следната технология: в списък за капиталови разходи от администрацията се посочват обектите и дейностите, които ще се финансират от различни източници, в това число и от собствени приходи. Този списък се съставя на база започнати и недовършени обекти, нови обекти и дейности. Дотук добре. В нашия случай обаче при съставянето на тези списъци липсваха подробни мотиви за необходимостта от финансиране на един или друг обект, не беше ясна и обществената необходимост от тези обекти. Непрекъснатата актуализация на капиталовите разходи и пренасочване на средства от един обект към друг създаваше бъркотия и доведе до това разходите да се планират неустойчиво и да се финансират хаотично. Вярно е, че управляващата местна власт е в правото си да определя кои обекти ще финансира, но именно Общинският съвет е органът, който трябва да преценява целесъобразността и да упражнява контрол. Сляпата партийна дисциплина на мнозинството обаче не допускаше не просто възможности за корекции и контрол, но дори и за дискусии! Дори предложението на ГЕРБ  за довършване на улица "проф.Асен Василев" въобще не получи развитие, само защото беше наше.

 

 

Свидетел съм на това как се натрупва общински дълг на гърба на средната класа и малкия бизнес. Смолян обичайно наема по всеки проект проектанти, консултанти и надзорни фирми. Поради хаоса в общината, за който споменах, възлагането на документацията се извършва едва ли не в минало време, сроковете за изпълнение са смешно къси, а разплащането е обикновено оставено за бъдещо неопределено време. Стига се до там нашите съграждани специалисти унизително да се молят за частично разплащане на договорени, извършени и фактурирани работи, което обикновено става с месеци и години чакане. Това задушава и общината като администрация, и града, и местния бизнес.

 

 

Приемането и разрешаването на проектните работи за общинските обекти бяха приоритетни, но критерии по отношение на  изискванията към тях - значително занижени. За качеството на изпълнението съдим по разрушените тротоари при експлоатация година - година и половина, пропадането на нови асфалтови настилки, потънали и надигнати шахти и др. Основният строителен обект през последния мандат - водният цикъл на гр.Смолян се изпълни със създаване на максимални неудобства на гражданите, некачествено изкърпване на уличната мрежа, некачествени тротоарни настилки и др., което постави негативен знак върху постигнатия ефект от рехабилитацията на водопроводната и канализационна мрежа.

 

 

Не са огромни, а мегаломански бих казал. Направените грандиозни идейни разработки за ски-център "Перелик", Райковски ливади, Смолянски езера и Хайдушки поляни се оказаха изостанали във времето и морално спорни опити за урбанизиране на тези територии, несъобразени с променливата и измамна крива на инвестиционния интерес, който замря с първите повеи на кризата. В същото време, ако трябва да се върна на отчайващата липса на планиране, искам да допълня още нещо. Ние не сме били свидетели на влязъл в сила подробен устройствен план за населено място или селищно образувание в последните 5-6 години. Не се докара до никъде и опитът за създаване на концепция за нов градоустройствен план на Смолян, както и одобряване от Общинския съвет на подробно планово задание. Досегашната администрация просто не бе в състояние да се ориентира за подхода и процедурата на такова мащабно действие. Тук към политиканстването и хаоса се налага да прибавя още един голям грях – некомпетентността. По принцип в частния си живот всеки има право да бъде некомпетентен, но не и да практикува тази си черта за сметка на своите съграждани и прекрасния ни град.